Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Какво беше това? — попита той тревожно.
Черити само вдигна леко рамене, после стана и се приближи до прозореца. Трябваше да застане на пръсти, за да може да надникне навън, но не успя да види нищо ново, освен това, което беше виждала целия ден: малък, обкръжен от двуметрова тухлена стена вътрешен двор, из който бяха разпръснати купчини отпадъци и празни сандъци, и кутии от боя. Небето беше черно.
— Прозвуча като експлозия — каза тя колебливо. — Може би наистина…
— Какво? — попита Майк, тъй като тя не продължи мисълта си. Гласът му беше ироничен. — Не само прозвуча като експлозия, това си беше експлозия — продължи той. — Приятелят ни Бартън се завръща. И се боя, че не е сам.
Черити го погледна замислено, но се отказа да му отговори. Извърна се към прозореца и погледна навън. Ослушваше се напрегнато, но гърмът от експлозията не се повтори. Вместо това й се стори, че чува далечни викове и после забързани стъпки, които приближаваха сградата. Някой изкрещя.
Майк започна яростно да тресе решетките.
— Стража! — ревеше той. — Елате тук! По дяволите, стража!
Черити не го очакваше, но наистина се чу дрънченето на ключовете. Единият от двамата войници, които стояха на пост в коридора, влезе при тях. Беше блед и изглеждаше много разтревожен.
— Какво става вън? — попита развълнувано Майк. — Атакуват, нали? Идват насам. По дяволите, отключете вратата!
Мъжът направи половин крачка към решетката и отново спря. Някъде, много далеч, но по-близо от първия път, тресна втора експлозия.
— Пуснете ни навън! — повтори Майк. — За бога, човече, ще ни избият всичките, ако не избягаме!
— Глупости — възрази войникът. — Бартън ще се справи с тях.
— Чува се — отвърна раздразнено Майк. — По дяволите, да не сте глух? Нали чувате какво става навън!
— Не… не мога — отвърна нервно войникът. — Бартън ще нареди да ме разстрелят, ако ви пусна. — Той почти избяга от тях, тръшвайки вратата подире си.
— Браво! — похвали го иронично Черити. — Сега по-добре ли се чувстваш?
Майк я стрелна с гневен поглед.
— Такъв идиот! — избухна той. — Ще пукнем тук като кучета само защото оня безмозъчен кретен вън иска непременно да си поиграе на война!
Никога досега не беше виждала Майк така избухлив и разярен. Много се беше променил, без тя да може да каже точно в какво се състоеше тази промяна.
Без да каже нищо повече, тя отново застана до прозореца и погледна навън. Чуваше вече не отделни изстрели, а цели залпове. От време на време по небето пробягваше червен светлинен лъч.
— Трябва да се измъкнем оттук — повтори той задъхано. — По дяволите, нямам никакво желание да пукна в тази дупка!
Черити отстъпи крачка назад от прозореца, обърна се към него и понечи да го успокои с движение на ръката.
— С положителност няма да ни помогнеш, ако изпаднеш в паника — каза тя. — Ние…
Нещо не беше наред. С ъгълчето на очите си беше съзряла някакво движение около прозореца и се обърна. Изпищя пронизително.
Там, където допреди секунди се беше виждала правоъгълен отрязък от нощното небе, сега към нея се пулеше огромен, черен череп на насекомо, някаква чудовищна твар в хитинова обвивка с едно-единствено, преливащо във всички цветове на дъгата, око, което минаваше през цялото лице на насекомото, подобно на отвора за гледане на средновековните рицарски доспехи. Тънки, огъващи се антени бяха насочени право към нея.
Един безкраен, пълен с потресаващ ужас миг огромното око на чудовището наблюдаваше Черити, после кошмарното лице изчезна. Един невероятно силен удар разтърси сградата. Повторният вик на ужас на Черити потъна в трясъка на пропукващите се стени и в пронизителното, гневно свистене на чудовището.
Трусът я събори на земята. Още падайки, тя видя огромна, зигзагообразна пукнатина по цялата стена, стигаща до тавана, сви се инстинктивно и прикри с ръце главата си, когато върху й се посипаха парчета мазилка и прах.
Втори, не по-слаб удар разтърси сградата. Стената, в която беше вграден прозорецът, се срина сред огромен облак прах и изведнъж сред падащите тухли проблеснаха черно-кафява хитинова обвивка и ужасни лапи. Чудовището се придвижваше със спокойни движения право към Черити.
Чу вика на Майк, изпълзя отчаяно встрани от чудовището, което я нападаше, и се удари в решетката. Кракът на огромната мравка посегна да я удари и се размина само на сантиметър от нея.