Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Но…
— По дяволите, щеше ли да е по-различно, ако там долу се разхождаха десет хиляди робота? — прекъсна го раздразнено Черити. — Тези чудовища функционират перфектно, нали? Ако искаш, слез при тях и се оплачи, че не се придържат към правилата на играта!
— Всичко е… така нечовешко — каза Майк след известно време.
— Те не са хора — напомни му Черити раздразнено. — Но каквито и да са, тези, там долу, не са истинските ни противници. Това са техните танкове. — Но тя разбра какво имаше предвид Майк. Наред с невероятната заплаха, която представляваше тази армия от ужасяващи същества, съществуваше и допълнителен психологически ефект и тя дори не беше сигурна дали той не е нарочно предвиден. Не само за Майк би било по-лесно да воюва срещу армия от безчувствени роботи с лазерно оръжие. Това нашествие на чудовищата парализираше дори само с вида си.
— И може би вече са го направили с десетки светове — продължи тя прекъснатата си мисъл. — Изпращат тези чудовища и когато всичко приключи, пристигат самите те и събират отломките.
Остави най-сетне телескопа настрани, после го пъхна внимателно в кожения калъф, прикрепен към колана й, и запълзя бавно обратно надолу по склона. Майк я последва. След като бяха изминали половината път, скочиха на крака и хукнаха приведени към хеликоптера. Черити отправи благодарствена молитва към небето, че вятърът не духа в тяхна посока и отвява настрани шума от двигателя.
Отлетяха. Черити управляваше машината много предпазливо, едва се издигна на пет-шест метра височина и караше толкова бавно, доколкото изобщо беше възможно. Едва след като се бяха отдалечили на повече от миля от възвишението, а с това и от лагера на извънземните. Черити се осмели да вдигне хеликоптера на по-голяма височина и да вземе внимателно завой наляво.
— Какво пак ти хрумна? — попита ядосано Майк.
— Ще предупредя Стен и останалите — отвърна Черити. — Ако нямаш нищо против.
Майк не каза нищо, но погледът му беше доста красноречив и той замълча по един определен, не много дружелюбен начин. Черити беше сигурна, че след новото кацане нямаше да я остави още веднъж да седне на кормилото. По дяволите, какво ставаше с него? Беше се променил, откакто бяха напуснали Ню Йорк. Изведнъж разбра, че щяха да се разделят веднага щом стигнат целта си.
Глава 13
Настоящето
12 декември 1998 година
Тя не успя. Изглежда някой беше решил да използва за наковалня онази част на Скалистите планини, в която се намираше бункерът, но във всеки случай трусовете бяха направо неописуеми. Въпреки паниката тя беше достатъчно разумна да не използва асансьора, което може би й спаси живота.
За секунда изгуби съзнание — толкова силен беше ударът, който разтърси планината и я повали на земята — и когато отново дойде на себе си, светлината беше изгаснала и отстъпила място на мрачния червеникав здрач на аварийното осветление. Планината стенеше. Навсякъде около нея трещеше и пращеше, сякаш се срутва целият подземен бункер. Станция СС Нула Едно беше построена в естествена пещера. Няколко тежки труса можеха да срутят целия проклет лабиринт.
Изправи се с мъка на крака, изтри праха и кръвта от лицето си и сви болезнено устни, когато отново се обади старата рана в горната част на бедрото. По крака й се стичаше топла струйка кръв.
Стисна зъби, измъкна раницата си изпод планината отломки и прах и закуцука нататък. Виковете пред нея се усилиха, после чу трясъка на изстрели и високото, злобно бръмчене на лазер. Мили боже, тук ли бяха вече?
Апаратът за радиовръзка на ръката й се обади с писукане. Черити натисна копчето за отговор и приближи уреда към ухото си, но чу само рязко, отслабващо и отново усилващо се, писукане и няколко напълно неразбираеми откъслечни фрази. Изруга, закуцука със стиснати зъби нататък и после пусна оръжието си и раницата на земята, когато съзря един стенен телефон.
Почти не й се вярваше, че той все още функционира. Обади се лично Бекър, след като тя беше натиснала копчето.
— Леърд, къде сте?
— Някъде насред пътя — отвърна Черити. — Какво стана?
Бекър не отговори на въпроса й.
— Опитайте да си проправите път до кораба, капитане — каза той. — Ще ви последваме колкото се може по-скоро.
— Половината бункер е сринат — отвърна Черити. — Не мисля, че мога да стигна при шлюза. Ние…