Най-добрата жена от космическите сили

С мъка си проправяха път през дима и най-сетне стигнаха до края на подземната галерия. Стоун посочи към една отворена врата на асансьор. Кабинката зад нея беше изчезнала. Надолу висяха, странно отпуснати, пет-шест стоманени въжета, а кървавочервеното отражение на пожара осветяваше четириъгълната шахта.

Стоун започна да жестикулира нетърпеливо с двете си ръце, когато тя се поколеба, наведе се през отворената врата и посочи поредица от малки железни стъпала, които водеха покрай стената надолу към подземието.

— Давай! — заповяда той. — Преди да се е срутило всичко тук!

Черити се поколеба още веднъж, един безкраен миг, но после пристъпи решително край него, потърси с крак най-горното стъпало и с рязко оттласкване се вмъкна в шахтата. Жегата ставаше все по-нетърпима. Под себе си, доста надолу под себе си, тя различи горящите останки от кабината на асансьора, а цялата шахта приличаше на камина, в която жаркият въздух се издигаше нагоре.

Въпреки това всичко вървеше по-добре, отколкото би могла да се надява. Имаше кислород за още половин час, а бойната й униформа я предпазваше от най-голямата жега. Бързо, но доста предпазливо, тя запристъпва надолу.

Мисълта за Бекър, този проклет идиот, се стрелкаше непрестанно в главата на Черити. Думите на Стоун й бяха подействали като плесница, макар че нито за миг не се беше усъмнила в тях. Можеше и сама да се досети, а и самият Бекър го беше казвал, но очевидно тя чисто и просто се беше мъчила да пренебрегне истината, по-точно това, че и мъж като Бекър можеше да си изтърве нервите и да допусне ужасна грешка.

Вратите на следващия етаж бяха заключени. Продължиха да се спускат надолу. Жегата ставаше вече непоносима. Намираха се вероятно най-много два-три етажа над най-долната галерия на бункера и Черити взе сериозно да се пита къде изобщо искаше да отиде Стоун. Доколкото знаеше, освен аварийния изход бункерът нямаше втори изход, най-малкото пък тук, долу. Въпреки това тя продължи да прави крачка подир крачка, докато той не й даде знак да излезе от шахтата. Малкото усилие, което й костваше да протегне ръката си и да се измъкне на сигурно място в коридора, почти надвишаваше силите й.

Дишайки тежко, тя се отпусна на пода, смъкна кислородната маска от лицето си и започна жадно да вдишва и издишва. Въздухът тук долу имаше значително по-лош вкус от този на бутилката, беше горещ и вонеше на дим и прах, но тя разполагаше единствено с този малък запас и трябваше да бъде пестелива.

Черити вдигна уморено очи, когато Стоун се измъкна от шахтата и застана до нея. Той също свали маската си и пое няколко пъти дълбоко въздух, преди да я прикрепи пак внимателно към колана си и да свали лазерния автомат. Черити се наруга за лекомислието си да не вземе оръжие. Но, по дяволите, беше си мислила, че разполага поне с тия няколко минути! Всичко се беше развило така невероятно бързо!