Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
Но се наложи да кацнат. Моторът се задави, а кабинката беше така изпоцапана от размазаните останки от насекомите, че нищо не се виждаше. Прелетяха още известно разстояние — десет-дванадесет мили, — за които Черити се молеше да са достатъчни, за да се измъкнат от обсега на летящия рояк, после Майк взе да се спуска надолу. На няколко мили встрани от шосето сред светлината на предобедното слънце проблесна малко езерце, край чийто бряг те се приземиха.
Докато Черити се опитваше да измие от кабинката лепкавите останки от насекомите с една от униформените си ризи и с вода от езерото, Майк се изкатери върху хеликоптера и започна да проверява мотора. Черити чу приглушените му ругатни.
— Какво има? — попита тя.
— Какво има ли? — Майк изруга отново. — Качи се горе и погледни тази свинщина, веднага ще разбереш какво има — избухна той. — Тази проклета мръсотия е залепнала по целия двигател! Ще ми трябва най-малкото час, за да почистя всичко. Ако изобщо мога!
Въпреки всичко Черити не успя да прикрие усмивката си. Майк се държеше като човек, който току-що е открил, че съседското хлапе е издраскало с пирон лака на новичката му кола. Може би, помисли си тя саркастично, точно това беше причината за тяхната гибел: извънземните не би трябвало да нападат човешката раса, а колите им. И може би тогава справедливият гняв на един цял свят, пълен с автомобилисти, щеше да се вдигне на борба и да ги изпрати със страшна сила обратно в Галактиката.
Все още усмихната поклати глава, отстъпи една крачка встрани от хеликоптера и погледна нагоре към Майк.
— Ще успееш ли?
— Надявам се — отговори ядосано Майк. — Аз…
Прекъсна думите си и въпреки че поради слънцето Черити не го виждаше ясно, а само като черен силует, тя все пак забеляза изплашения му поглед, обърнат на юг.
— Идва някой. Някаква… някаква кола.
Черити се обърна и направи сянка с ръка над очите си. Една черна точка пъплеше към тях и вдигаше подир себе си огромен облак прах. Майк бавно се смъкна от хеликоптера, а Черити надникна в кабинката и взе оръжието си.
Един черен военен джип си пробиваше мъчително път през степта, право към тях. Караше бързо и неведнъж на Черити й се струваше, че колата ще заседне в някоя дупка или пък че ще се счупят осите й. Но нищо такова не се случи. Колата се приближаваше все повече, докато най-сетне спря пред хеликоптера. Зад затъмненото предно стъкло Черити различи силуета на един-единствен човек.
Даде знак на Майк да остане встрани, взе с привидна небрежност оръжието си и се насочи към колата. Когато й останаха само две крачки, страничното стъкло бе спуснато надолу. Едно много бледо, много изплашено лице вдигна поглед към нея.
— Слава богу, вие сте човек — каза младият мъж.
Черити рядко бе долавяла толкова облекчение в гласа на някой човек.
— Нещо друго ли трябваше да бъдем? — попита тя изненадано.
Шофьорът на джипа не отговори, а отвори вратата и бавно слезе от колата. Движенията му издаваха изтощение и Черити забеляза едва сега, че е облечен в съвсем изпокъсана униформа. Вдясно на хълбока му имаше голямо, все още незасъхнало, петно кръв. Погледът му беше трескав. Изглеждаше направо подивял от страх.
— Кой сте вие? — попита още Черити. — И какво се е случило?
— Харкър — отговори военният. — Сержант Джонатан Харкър, 7-ми танков батальон. — Затъпка отново неспокойно на място и се огледа наоколо, сякаш се боеше, че пришълците биха могли всеки момент да изникнат изпод земята зад гърба му. — Видях хеликоптера ви и се надявах да кацнете — продължи той. — И, слава богу, така и стана. Бензинът ми почти свърши. Моля ви, трябва да ми помогнете! Те ни избиват. Аз… аз не мисля, че някой от останалите е все още жив. Успях да се спася, защото… защото намерих тази кола. — Той посочи към джипа. — Но те ме преследват. — Черити се въздържа да попита по какъв начин джипът все още е в движение.
— Можем да ви дадем няколко галона бензин — каза Майк, който междувременно също се беше приближил. — Но ни разкажете по-подробно какво се е случило. Бяхте нападнати?