Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Накъде? — попита тя.
Стоун се огледа за миг с явна безпомощност. После посочи наляво.
— Да опитаме. Може би ще имаме късмет те да не са стигнали дотук.
Продължиха нататък. Подът под краката им продължаваше да вибрира леко и от време на време Черити като че ли чуваше този ужасен, трополящ шум, като че ли някъде се срутват стени. После разбра, че това беше само биенето на собственото й сърце.
Най-сетне съзря онова, което беше търсила толкова време напразно: кръгъл стоманен капак, боядисан в огненочервено, масивен като врата на сейф и със секрет, за който съществуваха само няколко ключа. Резервният изход.
Спря се, облегна се за миг на стената, за да успокои дишането си, и после бръкна в чантата. Пръстите й трепереха така силно, че й беше трудно да открие малкото ключе с особена форма.
— Трябва да побързаме, капитане! — каза запъхтяно Стоун. — Всеки момент могат да се появят тук!
Черити поклати глава. Искаше да каже нещо в отговор, но устата й се изпълни изведнъж с горчива слюнка. Имаше чувството, че ще повърне, ако дори само направеше опит да произнесе нещо. Извади неуверено ключа, политна към бронираната врата и се опита да пъхне ключа в ключалката. Ръцете й така трепереха, че не успя да направи нищо.
— Помогнете ми, Стоун — помоли тя с усилие. — Не… мога.
Стоун не мръдна от мястото си. Очите му се бяха разширили от страх и изненада.
— Да не би наистина да искате да влезете вътре? — попита той.
— Да не би да ви хрумва нещо по-добро? — изпъшка Черити. — По дяволите, Стоун, всичко свърши! Всичко тук ще литне във въздуха само след няколко минути. — Разбра, че той няма да й помогне, обърна се отново и пак се помъчи да пъхне ключа в тесния, запечатан с пластмаса отвор. Този път успя, но трябваше да използва и двете си ръце: лявата трябваше да поддържа дясната, тъй като тя трепереше. А как се канеше да управлява космически кораб?
— Няма да го направите! — заяви безапелационно Стоун. Гласът му беше истеричен. Тя внимателно пусна ключа, обърна се безкрайно бавно…
… И видя точно пред себе си дулото на автомата му.
— Да не… сте полудели? — попита тя ужасено.
Стоун поклати глава. Черити видя как показалецът му нервно си играе около спусъка на смъртоносното оръжие.
— Няма да влезете вътре — повтори той още веднъж. — Нужна сте ми тук.
— Стоун, моля ви — каза с отчаяние Черити. Мислите й се объркаха. Стоун беше съвсем сериозен, усещаше го много ясно. Но се намираше доста далеч от нея, за да има реален шанс да го нападне. Не и с ранения си крак. — Вие… също можете да дойдете — добави тя. — Ще се постарая да ви осигуря място на „КОНКЪРЪР“. И без това се нуждая от помощ в пилотската кабина, а и…
— Махнете се от вратата — прекъсна я Стоун. — Незабавно!
Черити вдигна ръцете си малко по-високо и послушно отстъпи две крачки встрани. Лазерният автомат на Стоун следваше всяко нейно движение.
— Какво… какво възнамерявате да правите? — попита със заекване Черити. Опита се да премести тежестта на тялото си и да облекчи малко ранения си крак, за да събере сила за скок. Беше безумие, но нямаше друг избор. Той щеше да стреля, беше уверена в това.
— Ще успеете да го разберете достатъчно навреме — отвърна Стоун. — Ще ме изведете оттук, капитане. И аз вас. Но ще можем да го направим само заедно.
Черити кимна към бронираната врата.
— Нали ви казах, че можете да дойдете, Стоун. И без това щях да ви взема. Корабът е достатъчно голям. Махнете оръжието. Обещавам ви, че…
Тя отскочи. Без засилване направи пружиниращ скок към Стоун, завъртя се наполовина около оста си, целейки се с левия си здрав крак в китката му.
Стоун натисна спусъка.
Глава 16
Миналото
9 декември 1998 година
Бартън и малката му армия се бяха отправили в акция почти веднага след посещението му в затвора и с изключение на мъжа, който им беше донесъл яденето, той беше последният, който беше идвал при тях. Останалата част от деня беше преминала така, както от векове са преминавали дните в затворите: бавно и монотонно, и най-вече страшно скучно. По някое време въпреки всичко беше успяла да заспи.
Черити се събуди, когато силен гръм разтресе целия град. За половин секунда през малкия прозорец на килията нахлу яркочервено огнено сияние, после то изчезна.
Тя седна изненадано в леглото си, ослуша се за миг и прекара уморено ръка по очите си. В килията до нея се размърда и Майк. Той също изглеждаше уморен. По неговото лице също се четеше недоверчивият ужас, който изпитваше и Черити.