Най-добрата жена от космическите сили
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Най-добрата жена от космическите сили». Краткое содержание книги:
— Не много — призна той. — И не непременно най-новите модели. Но достатъчно, за да се справим с няколко обхванати от грандомания мравки, повярвайте ми.
— Вие сте луд! — Възкликна Майк. — Няма да можете дори да се доближите до тях!
— О, не — Възрази Бартън. — И не на последно място заради вашия хеликоптер. Сега поне знаем точно къде се намират. И колко са. След няколко часа целият този кошмар ще приключи.
— И вие ще ни пуснете, и ще ни върнете хеликоптера — каза Черити.
Бартън направи гримаса.
— Не бъдете глупава, капитан Леърд. Аз ще… си помисля относно вашето освобождаване веднага щом се върна, но хеликоптерът… — Той въздъхна и разпери ръце в извинителен жест. — Боя се, че на нас ни е много по-необходим, отколкото на вас.
— Не вярвам — каза Майк, едва успявайки да се владее. — Ние не летим за лично удоволствие, генерале. Ние…
— Знам — прекъсна го грубо Бартън. Внезапно гласът му се промени. — Да не ме смятате за идиот, Уолторп? — попита той остро. — По дяволите, добре зная кои сте. И мога също така добре да си представя защо сте тръгнали на път. Може би службите имат някъде спешно нужда от вас, незаменимите космонавти. Но защо? За да пренесете на сигурно място идиотите, които са отговорни за цялата тази каша тук? — той се засмя рязко. — Съжалявам, лейтенанте, не ме търсете за тази работа!
— Тези идиоти, генерале — вметна предпазливо Черити, — са същите хора, пред които сте се клели да служите.
— Глупости! — възрази Бартън. — Клел съм се да служа вярно на тази страна. Клел съм се да я защитавам с цената на живота си и точно това ще направя. — Той пристъпи ядосано по-близо до решетката и вдигна обвинително показалец срещу нея и Майк. — Вие — каза той, — сте имали своя шанс, капитане. Трябваше да взривите това чудо, докато все още сте могли! А вместо това вие ги доведохте тук! Вие… — Той млъкна, захапа долната си устна и сви ръце в юмруци. После се успокои също така бързо, както и бързо беше избухнал. — Вие имахте своя шанс — повтори той още веднъж.
Черити го погледна смутено.
— Вярвате ли наистина? — попита тя. — Че ние сме ги довели?
— Във всеки случай не направихте нищо, за да ги държите настрани — отвърна Бартън. — Имахте всичките възможности за това, нали? Можехте да взривите това нещо в Космоса. Но вие не направихте нищо.
Майк въздъхна.
— Никой не знаеше какво ще се случи — каза той.
В очите на Бартън блесна огън.
— О, не! — възрази той бурно. — Аз го знаех, други също. Опитвах се да предупредя ония глупаци от Генералния щаб, но те не ме послушаха. — Той се засмя с горчивина. — Изсмяха ми се, глупаците с глупаци, и зачакаха големия брат от Космоса. Ето че сега той е тук.
— Вярвате ли наистина, че можете да ги прогоните? — попита Черити. — С един допотопен хеликоптер и с няколко стари танка?
За момент самоувереността на Бартън като че ли се поразклати, но той упорито тръсна глава.
— Разбира се, че не — отвърна той. — Но мога да извърша това, за което ми плащат. Мога да се боря. И аз не съм единственият. Ще се справим с тях, дори и без вашата помощ.
— Генерале, ясно ли ви е, че това, което правите, е отказ да се изпълни заповед — каза Черити.
Бартън се изсмя.
— Заповед? — повтори той. — Чия заповед, капитане? Вие не можете да ми заповядате — той кимна към униформата й. — Аз се числя към армията, а не към Космическата служба.
Черити поклати глава.
— Но вие сте подчинен и на президента.
Бартън явно се обърка. Половин минута само я гледаше и тя можеше направо да наблюдава колко интензивно заработи мозъкът му. И ако в този миг й се беше удало да намери подходящите думи, тя може би дори щеше да го накара да се опомни.
Но не ги намери и мигът отлетя. След няколко секунди Бартън отново тръсна глава.
— Не знам дали казвате истината или не, капитане — каза той. — Вие искате да стигнете до кораба си, нали?
Черити кимна. Нямаше никакъв смисъл да заблуждава Бартън.
— Президент, който изоставя народа си в беда, не заслужава никаква лоялност — заяви Бартън.
— Но това е безсмислица — възрази меко Черити. — Не става дума да се изоставя някого в беда, генерале. Но лейтенант Уолторп и аз сме може би единствените, които могат да управляват кораба. А имаме нужда от него. С един-единствен кораб като „КОНКЪРЪР“ можем да извършим хиляди пъти повече неща, отколкото вие с войниците си. Може би… ще можем да унищожим кораба майка.