Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Дали ще може да получа нови твърди четки? — попитах аз.
— Ще ви донеса нощница.
— Четки, ако обичате.
— Ами, това е малко необичайно. — Тя се намръщи.
— Знам — отговорих аз и включих компютъра в контакта за телефона.
— Ако скоро не увеличат бюджета, няма да има кой да чисти с автоклава четките, нито нищо друго — каза тя, докато оправяше завивките ми. — Сутринта по новините президентът каза, че Службата за разнасяне на храна по домовете е на път да фалира, Агенцията по опазване на околната среда не чисти сметищата с токсични отпадъци и федералните съдилища може да бъдат затворени. Готова ли сте да обядвате?
— Благодаря — отговорих аз, а тя продължи да изрежда лоши новини.
— Да не говорим за медицинското осигуряване, замърсяването на въздуха и епидемията от грип тази зима. Имате късмет, че в момента сте тук. Следващата седмица може и да сме затворили.
Не исках да мисля за бюджетните войни, защото и без това отделях голяма част от времето си на тях, като спорех с шефовете в Министерството и със законодателите в Конгреса. Тревожех се, че ако федералната криза стигне до щатско ниво, новата сграда на Института по съдебна медицина никога няма да бъде довършена и още по-безмилостно ще отрежат и без това оскъдното ми финансиране. Никой не лобира за мъртвите. Моите мъртви нямаха партия и не гласуваха.
— Имате два варианта — каза сестрата.
— Моля?
— Пиле или шунка.
— Пиле — казах аз, макар че не бях гладна. — И горещ чай.
Тя излезе, а аз сложих компютъра на подноса и се включих в „Америка онлайн“. Първо проверих пощата си. Имаше много неща, но не и съобщение от смъртдок, което взвод 19 вече да не бе отворил. Разгледах менютата на чат румовете, за да видя колко души чакат в тази на име „Съдебен лекар“.
Нямаше никого. Облегнах се на възглавниците и се вторачих в празния екран с икони в горната част. Нямаше с кого да бъбря и ми хрумна колко смешно изглежда това на смъртдок, ако по някакъв начин наблюдава. Не беше ли очевидно, че съм сама в чат рума? Не беше ли ясно, че чакам? В същия миг на екрана се изписа изречение и аз започнах да отговарям.
КУИНСИ: Здравей. За какво ще говорим днес?
СКАРПЕТА: За съкращенията в бюджета. Отразява ли ти се това?
КУИНСИ: Работя извънредно, не само в прокуратурата. Истински кошмар.
СКАРПЕТА: Съдебен лекар ли си?
КУИНСИ: Да. Срещали сме се на конференции. Имаме общи познати. Днес тук няма много хора, но нещата ще се оправят, ако човек е търпелив.
Чак тогава разбрах, че Куинси е някой от агентите под прикритие от взвод 19. Продължихме да разговаряме, докато пристигна обядът, сетне бъбрихме още час. Обсъждахме проблемите си, търсехме решения, споделяхме всичко, което би могло да прилича на обикновен разговор между съдебни лекари. Но смъртдок не се хвана на въдицата.
Задрямах и се събудих в четири часа. За миг не можах да се ориентирам къде съм, после си спомних всичко с потискаща образност и яснота. Седнах в леглото, отново се включих в „Америка онлайн“ и влязох в чат рума „Съдебен лекар“. Този път към мен се присъедини някой, който се представи като МЕДЕКС. Разговаряхме за базата данни, която използвах във Вирджиния, за да получавам информация за различните случаи и да правя статистически заключения.
Точно в четири и пет се чу сигнал и прозорецът за лични съобщения изпълни екрана на компютъра. Вторачих се изумена в думите на смъртдок.
СМЪРТДОК: мислиш се за много умна
СКАРПЕТА: Кой си ти?
СМЪРТДОК: знаеш кой съм аз съм онова което правиш
СКАРПЕТА: Какво правя?
СМЪРТДОК: смърт доктор смърт ти си като мен
СКАРПЕТА: Не съм като теб.
СМЪРТДОК: мислиш се за много умна
После прекъсна връзката. Сърцето ми биеше като обезумяло. Изпратих съобщение на МЕДЕКС, в което написах, че съм имала гост. Не получих отговор и отново се озовах в чат рума.
— По дяволите!
В десет опитах пак, но не се появи никой, с изключение на Куинси, който ми каза, че утре сутринта ще разговаряме отново. Всички доктори се били прибрали вкъщи.
Сестрата дойде и се държа мило. Съжалих я, защото работеше извънредно и синьото защитно облекло, което трябваше да си слага всеки път, когато влезеше при мен, й причиняваше неудобство.