Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Да вървим, момчета.
Затворих вратата след тях и отидох в съседната стая. Там един срещу друг седяха Костя и Таня. Щом ме видя, приятелката ми вдигна глава и попита:
— Лома ще се справи ли?
— Има си хас.
Костя стана от фотьойла, отиде до прозореца и тихо каза:
— По дяволите, вълнувам се като на изпит.
— Няма защо — успокоих го аз. — Всичко е наред и дори нещо повече. Гена разбра какво искат от него, а когато той по някаква случайност разбере нещо, цена няма.
Ние се настроихме за дълго чакане, но разговорът отне не повече от половин час. Гостите се облякоха мълчаливо в антрето, сетне външната врата се захлопна и ние излязохме от стаята. Лома седеше във фотьойла и се подсмихваше.
— Какво стана, Гена? — попитах аз и седнах на коленете му.
— Няма проблеми — кимна той и ме целуна.
Върху масата бе оставена същата онази кожена папка. Костя седна, придърпа я към себе си и започна да изучава съдържанието й. Таня потропваше до него и непрекъснато се опитваше да надзърне в очите му. Най-сетне Костя вдигна глава, погледна ни един подир друг и каза:
— Сега е моментът Мълчанов да умре.
Лома се вторачи в мен, а аз едва забележимо му кимнах.
Докато пържех кюфтета на мъжа си, Таня се въртеше покрай мен и бъркаше с пръсти ту в едната, ту в другата салата.
— Погребват Мълчанов с поп — обяви тя след пет минути. — Изискани хора…
— Сега така е модерно — свих рамене аз.
— Опелото е днес в един часа. — Таня се замисли, загледана в полилея. — Той… беше уважаван човек в града. Между другото, поканиха ме…
— Извини се, че си заета, изпрати две съболезнователни телеграми и купи венец на покойника…
— Не бе, аз бих отишла… в смисъл бих му оказала последна почит… и изобщо бих послушала как пеят.
— Ти си се побъркала — ядосах се аз.
— Изобщо не съм се побъркала… На душата ми става толкова чисто и ми се приисква да плача.
— Какво пък — въздъхнах аз, — иди да си поплачеш.
Таня погледна часовника и заситни бързешком към вратата.
Една вечер Лома се прибра доста замислен, започна да обикаля из апартамента и непрекъснато ме поглеждаше. А някъде след час и половина не издържа и каза:
— Лада, трябва да си поговорим…
Разговорът ни беше бурен, аз за пръв път крещях на мъжлето си и накрая му казах:
— Ломе, да не си посмял да се замесиш с наркотици.
С този занаят в нашия град от години се занимаваха само друговерци. С тях си живеехме на принципа: вашето си е ваше, нашето — наше… И не беше трудно да се разбере откъде беше изникнал този въпрос тъкмо сега: още преди време старият приятел на Лома Льоша Моисеев мътеше водата и обещаваше бесни пари.
— Защо трябва да се отказваме от такива печалби? — ядоса се Лома. — Работата е сигурна, машината е смазана, а пък друговерците ще ги направим на трътки, няма защо да се разпореждат при нас.
Потиснах командирските нотки в гласа си и жалостно зачуруликах:
— Винаги съм казвала на покойния Аркаша да не се забърква в тази работа. Нещата ни, слава богу, вървят добре, а който ламти за такива мангизи, само си търси белята.
Лома не понасяше да му се споменава за бившия му съратник и тук сбърках. Името на Аркаша го връщаше към мрачните мисли за Дима. Макар че според мен бе минало доста време и макар да лекувах раните на Лома всекидневно и старателно, те все още бяха отворени и го боляха.
— Аркаша се страхуваше да направи крачка без теб, но аз си имам своя глава на раменете — кресна той. — Льоша е прав, пък и сам виждам, че работата е сигурна. В момента имаме сили да сложим всичко под контрол.
Изплаших се от тази решителност и на другия ден свиках съвета. В началото мненията се разделиха. Костя ме изслуша, сви рамене и заяви:
— Парите не миришат.
Таня стигна още по-далеч.
— Че защо не? Моисеев е подлец, но не е глупак, а в тези негови намерения дори долавям признак на гениалност.
— Млъкни — ядосах се аз. — Гениалност… По отношение на наркотиците имам твърд и непоколебим принцип…
— Зная, зная — намръщи се приятелката ми. — Успокой се. Става въпрос за пари, а не за морални принципи.
— Ние строим Империя — реших да подходя към въпроса от друга страна, — а Империята означава закони. Те трябва да бъдат създадени, а след като ги създадеш, трябва да ги спазваш. В противен случай един прекрасен ден всичко ще рухне като картонена къща. Има и още нещо. За всеки човек трябва да има граница, която той не бива да прекрачва. Докато се върти около нея, Бог го търпи и му прощава разни лудории, но нервите на Господа също не са железни и той може да се разгневи, а както е известно, Господ е всемогъщ и няма никакъв смисъл да си мериш силите с него.