Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
За пред обикновените войници образът й беше друг. Нямаше как да стане една от тях, защото беше от неподходяща раса и от неподходящия пол, но въпреки това им правеше компания. Гледаше ги как играят на зарове и дори се включваше в разговорите им, макар, че последното й беше трудно — далеч по-трудно от мистериозния образ, който показваше пред началниците им. Научи много за хората, срещу които водеше борба от една година насам. Научи за яростното съперничество между армиите и между взводовете и ротите във всяка от тях. Научи, че завиждат на инженерите заради привилегиите и по-доброто заплащане, но едновременно с това ги гледат отвисоко, задето никога не са си цапали ръцете с вражеска кръв. Научи също, че мразят роботърговците и че разказват вицове за Рекеф много по-свободно, отколкото дръзваха да се шегуват шефовете им. Научи, че немалко от тях са в армията против волята си, почти като хората от помощната войска, с които се биеха рамо до рамо. Постепенно си изгради представа за Империята — плашещата представа за една монархия, която воюва, защото не може да прави нищо друго. Ако някога й свършеха враговете, Империята щеше да разкъса сама себе си.
Така, между офицерите и техните подчинени, Тиниса се озова в ничия земя — натрапник и паразит в техния добре организиран, целенасочен и деен кошер. За двата напрегнати дни само една случка направи изключение от правилото — странната й среща с един младши лейтенант, който я забаламоса с празни приказки повече от час, държа се колебливо и крайно предпазливо, сякаш посягаше да бръкне в капан, за да извади оттам нещо ценно. Едва по-късно Тиниса взе да се чуди дали лейтенантът не е бил рекефски агент, който се е опитвал да разбере каква точно е нейната принадлежност. Разговорът им не й даде отговори, но повдигна нови въпроси. „Значи Рекеф не е толкова единен, колкото изглежда. Може би Талрик не си е измислял, че го гонят своите.“
В края на двата дни Тиниса най-после откри своя шанс. Откри го в лицето на един тип, който се казваше Отран и когото мразеха както офицерите, така и обикновените войници. Отран беше майор от Консорциума, но най-вече беше бирник, бюрократ. Дребният намусен осороден пристигна в Аста с автовозило и отряд тежкобронирани пазители за охрана. Пристигна и описа императорския дял от всичко, събрано досега покрай кампанията в Равнините. Виждаше се, че Отран е наясно с омразата, която предизвиква у сънародниците си. Това Тиниса разбра от пръв поглед, а скоро разбра и друго — че това отношение го разстройва дълбоко. Отран гледаше на себе си като на сериозен офицер, натоварен с неприятна задача, а не като на сърдит дребен събирач на данъци, какъвто го виждаха всички останали. Накратко, беше идеален за нейните цели.
Започна да го ухажва и лесно постигна успех. Майор Отран копнееше за признание, а вместо това собствените му хора го облъчваха с ненавист на всеки ъгъл. Вниманието на една привлекателна паякородна беше като балсам за нараненото му честолюбие. Тиниса дори подозираше, че бързото им сближаване потвърждава в очите на всички останали съмнителната й преди това принадлежност към Рекеф.
Най-важното бе, че Отран заминаваше за Капитас. А именно в Капитас бяха отвели Тисамон, където публиката беше „най-достойната“, а търсенето на роби бойци значително надвишаваше предлагането. Този вид забавления имаха важно място в културната традиция на осородните, което обясняваше защо Тисамон е толкова ценен за тях. Богомолкородният, изглежда, охотно подклаждаше тази тяхна оценка, акт, който за Тиниса беше необясним. Оставаше й да се надява, че баща й има някакъв план, само че мъжът, когото беше видяла с окървавено острие на импровизираната астианска арена, не приличаше на човек с план. Напомняше по-скоро на безмозъчна машина, готова да съсече всичко, което изкарат насреща й. В онова си състояние Тисамон би убил и нея, ако я изправеха на арената, в това Тиниса не се съмняваше ни най-малко.
Автовозилото на Отран потегли на изток и Тиниса тръгна заедно с него. Пазителите от охраната на бирника я гледаха с подозрение и не я оставяха и за миг сама с парите от данъци, макар че нямаха нищо против да я оставят насаме с Отран.
А през цялото време Тиниса репетираше наум думите, с които да вразуми онзи леден убиец от арената и да открие в него баща си. Богомолска гордост! Нея Тиниса не беше наследила и не я разбираше.
Нощем, когато не беше с Отран, тя изваждаше брошката на Тисамон — пронизания от меч кръг — и търсеше в нея обяснение за странното му поведение.
12.
Тя се подвизаваше под името Уен, а той наричаше себе си Джемейн; и двамата бяха соларнийци от Нефритената партия. Минали бяха в нелегалност, криеха се, но не толкова добре, че Неро да не им хване следите. Джемейн се имаше за голям дуелист и за човек на действието, стига хората, които водеше в битка, да бяха от Сатенената партия. Нефритената беше пострадала много под управлението на осородните, особено след като неколцина нейни членове се бяха събрали в Порта Мавралис и се бяха обявили за Дворна в изгнание. Десетина от водачите им бяха задържани, а когато осородните арестуваха някого, той рядко виждаше бял свят. Из града упорито се говореше, че политическите затворници били изпращани на север, оттатък Тоек, и продавани в робство.