Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Отпусна им два дни, преди да зачекне темата. Дотогава осородните бяха посвикнали с нея. Не я включваха в разговорите си, разбира се, а и приказките им бяха все за хора и неща, непознати за нея. Но пък беше доказала, че може да върви наравно с тях, без да се оплаква, и това й беше спечелило нещо като уважение.
— Сержанте — подхвана тя на третия ден, — сигурно не виждате много богомолкородни толкова далеч на изток?
Мъжът я погледна изпод вежди и Тиниса изтръпна, защото колкото и безизразни да бяха чертите му, нещо определено се раздвижи под повърхността на грубоватото му лице. А каквито и гласове да говореха в главата й, Тиниса нямаше никакво намерение да се хвърля слепешката в пропастта.
— Странен въпрос задаваш — отбеляза той.
— Има един човек — обясни тя. — От известно време следя с интерес проявите му. Питам от любопитство, знаеш.
— Знам, че паякородните и богомолкородните не се погаждат — каза той. — Странно е, но в Аста наистина има един, който отговаря на твоето описание.
В Аста ли? Че какво прави Тисамон в Аста? Е, можеше и да е друг богомолкороден воин. Нямаше никаква гаранция, че е точно Тисамон. Никаква гаранция освен гласа…
— Може да го видя, докато съм там.
— Смятам, че ще ти хареса — подхвърли сержантът, без да изпада в подробности.
Аста беше по-голяма, отколкото я помнеше Тиниса, поне два пъти по-голяма. Паянтовите казарми и складове се бяха умножили, разширил се беше и палатковият лагер по периферията. Групата им пристигна по обяд и първото впечатление на Тиниса беше за неспирно движение, най-вече сред осородните обитатели на градчето. Войници пристигаха постоянно по вода и по въздух, разопаковаха багажа си, разпъваха палатки или ги събираха, опаковаха си нещата и потегляха на север, запад или юг. Имаше изобилие от летящи машини, автовозила, товарни животни. Освен редовна армия, имаше и десетки отделения на помощната войска от различни раси. Цели армии бяха в движение.
Техният патрул не спря да позяпа тарапаната, така че Тиниса се озова насред организирания хаос на имперската армия като камъче, хвърлено в бурни води. Вървеше със спътниците си сред забързана тълпа от осородни и роби и скоро й се зави свят, почувства се нищожна в сравнение с гигантския мащаб на Империята, от която Аста беше само военно предмостие, малка капка в океана.
Сержантът се обърна към нея.
— Стой тук, докато ида да докладвам. Ще се върна бързо, аз или някой друг. — Изгледа я пресметливо и преценяващо, сякаш още не можеше да определи с точност каква би била ползата от нея.
С тези думи той продължи нататък през множеството, хората му също се пръснаха в търсене на храна, алкохол, игра на зарове или курви. По липса на други възможности Тиниса остана да чака. След като й писна да я бутат и ръгат, си хареса едно голямо автовозило наблизо, покатери се по метала и огладената дървесина с помощта на Изкуството си и седна на покрива му, поуспокоена от илюзията, че не е част от имперския зверилник, макар че дори сега над главата й постоянно бръмчаха войници, при това толкова ниско, че можеше да протегне ръка и да ги пипне. Въздухът гъмжеше от осоиди, мухородни и хора от други раси, всички с дрехи в цветовете на Империята.
Мина повече от час, преди някой да я потърси, а накрая дойде не сержантът, а теснолик осороден на средна възраст с майорски нашивки. Мъжът кацна на автовозилото и я изгледа отвисоко. Напомни й за първия осороден, с когото беше говорила и когото беше преметнала — капитан Халрад на борда на „Небесен“, загинал малко по-късно от ръката на Тото.
— Искаш да бъдеш полезна, значи? — попита с равен глас той. — Каква си? Паякородна шпионка?
Тя отвърна с широка усмивка.
— Щях ли да си призная, ако бях? А и откога Империята е във война с Паешките земи?
— Още не е, но очаквам вести в този смисъл — каза той, като я оглеждаше със съмнение. — Е, каква си ти?
— Наемник — отвърна Тиниса.
— Честен наемник, значи?
— Достатъчно честен — кимна тя и се облегна назад. — Е, майоре, сещате ли се за нещо, с което да ви бъда полезна?
— Не ми разигравай номерца — сопна й се той, но Тиниса съзря в очите му пламъче на поласкана суетност. — Мога да те арестувам на мига.
— Да, но какво ще спечелите с това?
— Ти ми кажи. И започни с името си, ако обичаш.
— Атриса — изтърси тя, без да се замисля. Но пък майка й едва ли би възразила. Не че имаше начин да й поиска позволение, разбира се. — От сержанта ви разбрах, че имате богомолкороден тук.