Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
— И аз пък разбрах, че търсиш човек от тази раса. За отмъщение ли става въпрос?
Тя прецени внимателно тона му.
— Не е нещо, което да не търпи отлагане. Но той е опасен човек и предпочитам да го държа под око.
— Или пък ти е вдигнал мерника? — контрира майорът и се усмихна. — Бас държа, че нямате високо мнение за нас, осородните. Вие, паяците, гледате отвисоко на всички. Кога обаче сте хващали за последен път жива богомолка в паяжините си?
— Държите го като затворник? — тревогата й бликна, макар тя да си повтаряше упорито, че богомолкородният в Аста може и да не е Тисамон. За щастие, майорът видя единствено изненада в реакцията й.
— Нещо повече. Играе ни по свирката и за наслада на тълпата.
Тиниса впрегна цялото си умение. Надяваше се, че изглежда подобаващо впечатлена.
— О, това определено бих искала да го видя. — „Възможно ли е да е толкова лесно? — помисли си тя, а после: — Не може да е той, абсурд.“
Гледаше го с широко отворени очи, беше млада и красива, а майорът очевидно обичаше да се перчи. Скочи от машината, като изпърха с криле да омекоти кацането, и й подаде ръка.
— Ела и виж с очите си на какво е способна Империята — подкани майорът. Тиниса скочи след него, макар в сърцето си да знаеше, че не може да е той, че сигурно става въпрос за друг богомолкороден, когото имперците са подчинили на волята си.
Майорът я поведе през градчето и по пътя крещеше на всеки войник, изпречил се пред погледа му, което й разкри за характера му повече от целия им разговор досега. Лъкатушеха между палатки, хора и машини, минаваха край постройки, чието временно естество вече плащаше данък на времето и стихиите, докато не стигнаха до една арена.
И тя беше импровизирана като всичко останало — скован от дъски парапет около кръг с диаметър не повече от десетина метра. Осородни стояха покрай парапета или кръжаха отгоре. Офицерите се ползваха с привилегията да наблюдават арената отвисоко, седнали на паянтова трибуна, скована от натрупани едни върху други сандъци и кутии. Имаше доста войници с характерните затворени шлемове на роботърговския корпус, забеляза Тиниса.
Майорът я поведе право към трибуната.
— Там, откъдето ти идваш, сигурно изобщо си нямате такива развлечения — опита да се изфука той.
„В Колегиум? Не.“ Но на глас каза:
— Сериозно ли мислите, че в Паешките земи нямаме вкус към спорта като забавление? В интерес на истината, аз съм истински запалянко. Да заложим, искате ли?
Предложението извика широка усмивка на лицето му, точно както Тиниса се беше надявала.
— Истински запалянко, казваш? Добре. Не знам каква полза би имала Империята от теб и сигурно изобщо нямаше да се занимавам с толкова незначителен въпрос, ако сержантът не беше споменал, че търсиш нашия богомолкороден. Не искам никой да бара моя човек.
— Вашия човек? — попита тя, след като майорът изгони един младши офицер, за да й направи място. Тиниса седна до него, като прикри неприятното чувство от прекомерната близост, и сведе поглед към арената. Двама гологърди бръмбарородни с мечове се биеха с осороден копиеносец. От пръв поглед личеше, че бръмбарородните не са бойци — препъваха се като гламави из арената и размахваха трескаво мечове. Тиниса със закъснение забеляза, че са вързани с верига един за друг, китка към китка.
Осородният си поигра с тях, нападаше и отстъпваше, издигаше се във въздуха, а накрая заби копието си в гърдите на единия противник, заряза оръжието си в трупа му и взе меча му. Другият мъж се опита да отстъпи, като влачеше трупа на другаря си, докато осородният го обикаляше с бавни стъпки, за да угоди на тълпата. Тиниса изнесе цяло представление, викаше и дюдюкаше, пригласяйки на майора. А когато и вторият бръмбаророден беше елиминиран, си помисли: „Това ли е представата им за победа? Толкова лесна и предизвестена? Жалка работа.“
Майорът попита нещо, което Тиниса не чу заради врявата наоколо. Един от роботърговците край парапета извика в отговор и майорът я уведоми доволно:
— Имаш късмет. Той е следващият.
Тиниса се стегна вътрешно, макар че едва ли би съумяла да скрие реакцията си, ако наистина се окажеше той.
Публиката се беше смълчала, почтително някак. Въведоха новия участник, Тиниса мерна светла коса, а после изтръпна окончателно. Не носеше подплатения си жакет, а беше гол до кръста като бръмбарородните преди малко, кожата му бе нашарена от белези и стари изгаряния като инвентарен списък на бойните му подвизи. Ръкавицата със сърпа беше на ръката му — Тисамон войнът, оръжемайсторът.