Поглед в мрака

Вечерницата я изгледа злобно, но накрая все пак кимна бавно.

— А вие от Принцеп Изгнана — продължи Таки, — трябва да сте слепи, за да не виждате, че дните ви на суверенитет са преброени. Какво, според вас, ще направят осородните, когато открият, че на южната им порта има град на водни кончета? Равнинката Челядинка Трудан ми разказа за Дванайсетгодишната война — война между осородните и вашата раса.

— С тях сме се разделили преди векове — махна с ръка Древане Сае. — Със северняците. Те не са от нашия народ.

— Осородните изобщо няма да ви питат — настоя Таки. — За тях вие ще сте врагове също като водните кончета от севера. Всъщност те гледат на всички ни като на врагове. Ами Часме, какво ще стане с него? Ти ми кажи, Кръвопиецо.

Кръвопиеца килна глава настрани.

— Или ще ни превземат, или ще ни избият до крак.

— И какво предлагаш? — попита намръщено Древане Сае.

— Да прогоним осородните от Соларно — отвърна веднага Ниамед и се изправи.

— Лесно е да се каже. Но ако е толкова лесно да се направи, значи те не са заплаха! — ядоса се Вечерницата. — А ако наистина са такива, каквито ти ги описваш, да ги прогоним би било, като да отблъснем приливна вълна. Невъзможно.

— Чуйте ме! — извика отново Таки. — Стигнах далеч на запад, по-далеч от всички вас, повярвайте ми. Оттатък Порта Мавралис, в земи, за които повечето от вас дори не са чували, но които също се бият с осородните. Върнах се заедно с един паякороден лорд, който на свой ред търси начин да се пребори с тях. Може да не ви се вярва, но неколкостотин наемници от Паешките земи само чакат да им дам знак. Проблемът е, че никой от вас, нито един, няма представа какъв е светът отвъд Езгнано. Не разбирате, че целият свят, целият проклет свят е въвлечен в тази война.