Поглед в мрака

— Без тях няма да се справим — изтъкна Неро. — Трябват ни повече хора.

— Ако всичко тръгне добре, ще ни подкрепят — каза Уен. — Просто не искат да се ангажират отсега.

— Това ни поставя в доста несигурно положение — възрази Неро и погледна към Таки за подкрепа.

— Ще пратя съобщение на домина Джениса, пък дано се вслуша. Мисля, че сатенените ще се надигнат — каза тя.

— Ако не го направят, всички ще увиснем — настоя Неро.

Таки кимна, после сви рамене. Прав беше, но какво можеха да направят?

— След четири дни осородните ще дамгосат града — обясни Уен. — И ще го направят както си му е редът, с официална церемония пред очите на всички. Пробват границите на търпението ни. Ако церемонията по встъпване в длъжност на губернатора мине без проблеми, ще знаят, че са ни прекършили.

— Значи ще ударим след церемонията? — попита Неро и взе да мести поглед по лицата им в проточилото се мълчание. — Какво, сега ли?

— Ти не си соларниец — каза Таки.

Той я погледна ядосано.

— Но си рискувам кожата за Соларно, ако не си забелязала.

— Не това имам предвид.

— Соларнийската гордост — вметна едрият полуроден. — Това има предвид. Осите си знаят работата. Мине ли веднъж церемонията, никой няма да застане под флага ти.

— Значи… — Неро вдигна вежди. — Казвате, че осородните ще очакват проблеми по време на церемонията и вие ще се погрижите да не останат разочаровани?

Точно това казваха. Неро срещна погледа на Одиса и видя, че не е единственият, който смята тази идея за крайно ексцентрична.

— Там ще има войници, почти целият гарнизон и… — започна той.

— Именно — прекъсна го Уен. — Което означава, че ако го направим както трябва, ще им видим сметката с един удар.

— Ако — подчерта Неро. — Ако. Ще ни трябва нещо наистина специално, за да извъртим такъв номер.

— Осигурила съм пилоти и машини — заяви Таки. — Имаме войска и наемници от Паешките земи, които са готови да стъпят на пристанището. Имаме и съпротивителното движение вътре в града.

— Което може евентуално да ни подкрепи — изтъкна Неро.

— Можем да удряме по осите от тук до края на света — подчерта Таки с нескрито раздразнение, — но това само ще ги накара да затегнат хватката си. Колкото повече време им дадем, толкова по-дълбоко ще се окопаят. Вашите Равнини се сражават с тях, вярно, но докога ще продължи съпротивата им? Ако искаме да освободим Соларно, трябва да строшим оковите сега, преди осородните да са добавили нови.

Всички бяха на един акъл, очевидно. Неро стисна зъби.

— Щом така искате да си изиграете козовете — промърмори намусено той. — Ще ни трябва сигнал… — добави и вдигна ръка преди да са го засипали с откачените си идеи. — Аз ще имам грижата за сигнала. Оставете го на мен.

— И какъв ще е? — попита Уен.

— Ами, ако не измисля друго, ще си смъкна гащите и ще се нагъзя на новия губернатор. Дайте ми време и ще измисля нещо — увери ги той.

Таки се усмихна и това до голяма степен оправда всичко останало.

Когато си тръгнаха, той седна на пода, както го правеха мухородните по неговите краища, и се замисли. След малко каза на глас: