Поглед в мрака

Жителите на Часме бяха чудат помиярски коктейл. Повече от половината бяха полуродни, пръкнали се от топилнята на мухородни, паякородни, бойни бръмбари, водни кончета, пчелородни и още дузина други раси. Сред цялата тази мешавица в една кръчма в сутерена на фабрика за автовозила малката групичка на Таки се вписваше идеално.

Тук бяха нейните пилоти, нейните приятели и съперници — всички, които Таки смяташе за свои равни. Събрала ги беше около три съединени маси и изчака всички да си получат питиетата и да приключат със заяжданията относно статут и положение.

Тук бяха соларнийците — Ниамед, чието лице изглеждаше още по-строго заради късо подстриганата коса и превръзката на окото; също едрият Скобран с изрисуваното златно крило на нагръдника, който беше довел със себе си още неколцина пилоти на свободна практика; тук беше и Те Френа, единствената друга мухородна сред присъстващите, която още носеше превръзки върху изгарянията по лицето си след близка среща с осородно жило. Тук бяха и местните пилоти — часмийски наемници, до един корави и безмилостни мъже и жени, сред тях мълчаливият полуроден, познат като Кръвопиеца, и печално известният пират Вечерницата, пчелороден в изгнание, чийто ортоптер „Пустота“ беше познат из цяло Езгнано. Тук бяха и десетина ездачи от Принцеп, по варварски великолепни с дървените си доспехи, мъниста и татуировки, начело с арогантния и изрисуван Древане Сае.

— Не е тайна защо сме тук — обяви Таки веднага щом гостите й поутихнаха.

— Соларно има нужда от помощ — обади се мъжът, познат като Вечерницата. Макар дребен почти колкото мухородните, Вечерницата имаше свирепо излъчване, беше плешив, с обветрена кожа и щръкнала, разделена на две брада. — Въпросът е с какво сме длъжни ние на Соларно.

Таки му се ухили също толкова свирепо.

— О, ако наистина мислеше така, нямаше да си тук, сир Вечерница. Двамата с теб се познаваме; пътищата ни не се пресичат за пръв път. Но ако всички вие не виждате, че сега имаме насреща си враг, по-голям от всинца ни, взети заедно, значи няма смисъл да си губя времето с вас.

Част от водните кончета изпръхтяха презрително при последните й думи, а Скобран взе, че скочи ядосано и големите му юмруци разклатиха масата. Наложи се Таки да им кресне да си затварят устите и да си отворят ушите, за да чуят какво има да им каже.

— Добре, значи искате да ви засрамя с фактите? Така да бъде — заяви тя. — Да започнем с теб, сир Вечерница, и с корсарите от Езгнано. Вие още сте свободни и живи, сир. Защо?

— Щото съм по-добър пилот от всички тук, ето защо — изръмжа Вечерницата.

— И никога не спиш? Не ти се налага да приземиш от време на време леталото си, така ли? Не, свободен си, защото Езгнано е много голямо, а хората, които те преследват, нямат необходимите ресурси да те сгащят. Мислиш ли, че осородните страдат от недостиг на хора и летящи машини? Атакувай техен кораб или летало и те ще претърсят всяко островче в Езгнано, докато не те изтикат и от последното ти скривалище. А установят ли се веднъж, всички кораби и летала ще носят техните цветове! Ти го знаеш и точно затова си тук.