Поглед в мрака
- Автор: Чайковски Адриан
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-295-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поглед в мрака». Краткое содержание книги:
Уен, от друга страна, си падаше по дългосрочните стратегии. Отначало Неро се беше притеснил, че може всички да измрат от старост, преди „дългосрочните“ й планове да узреят за действие. После разбра, че Уен преиграва с предпазливостта си просто за да сдържа нетърпението на Джемейн, и след като разбра това, сметна, че двамата с нея ще се спогодят. Уен беше ниска за соларнийка и по-тъмна от съгражданите си, всъщност доста приличаше на бръмбарородна от Равнините. Когато Неро й обясни, че извън границите на Соларно е създадена организация за неговото освобождение и че тя трябва да се заеме с набирането на хора и оръжие, Уен каза, че ще се справи, и изглеждаше убедена в думите си.
Срещата им се беше състояла в една особено долнопробна кръчма, сбутана в уличките край соларнийското пристанище, в онази му част, която имаше лоша слава. След като Уен и Джемейн си тръгнаха, Неро остана да седи пред недопитата чаша стипчиво вино, потънал в размисли за следващия си ход. Вече се беше свързал с бившата работодателка на Таки, Джениса, и с неколцина други от Сатенената партия, която уж беше превила коляно пред осородните и техните съюзници от Кристалната и така се беше спасила донякъде от преследване. Осигурил си беше съдействието и на нефритените в лицето на Уен и Джемейн, но в списъка на Таки имаше още имена — дуелистки кръгове, търговски гилдии и още пет-шест неофициални малки съдружия, които можеха да бъдат от полза.
Някой се изкашля да си прочисти гърлото и Неро подскочи стреснато, а след миг вече бе стъпил на масата, готов да изчезне. Видя слаб мъж с кестенява коса, облегнал се небрежно на входа. На колана му висеше портупей с ками за хвърляне. Мъжът беше от непозната за Неро раса, но въпреки това мухородният го позна веднага, защото го беше зърнал за миг преди време на Базаара, а и Че му го беше описала подробно.
Чак сега Неро си даде сметка, че ръката му е легнала върху дръжката на ножа. Мъжът на входа се усмихна бегло, все така облегнат преспокойно на касата.
— Дали би могъл, как мислиш? — попита мъжът.
— Бих могъл да опитам, да — каза Неро и преглътна. — Знам те кой си. Ти си Честа, убиецът.
— Браво. Умник си явно.
— Сега работиш за осородните, така ли? — Неро се напрегна, готов да изпробва мухородните си инстинкти срещу дъжд от летящи остриета.
— Не, представи си, не работя за осите — отвърна Честа. — Ти обаче трябва да внимаваш повече. Мътиш водите из целия град, сир Неро, и това не остава незабелязано.
— Тъй ли? — Неро свали демонстративно ръка от дръжката на ножа си и скочи на пода. — А на тебе защо ти пука, майстор Честа? Че ми разказа за теб, но аз не открих никаква логика в думите й.
Тръгна към изхода и Честа му стори любезно път, после тръгна с него през тъмното помещение от другата страна.
— Аз не харесвам осородните, сир Неро — каза Честа. — Не искам много от живота, почти нищо всъщност. Не желая дом или семейство, нито дори народ, към който да принадлежа, все неща, които другите смятат за свои по подразбиране. Не, аз искам само известна свобода.
Неро забави крачка.
— Свобода да упражняваш професията си — изтъкна многозначително той.
— Това също, но и обикновена свобода. Свободата да ходя където си искам и да живея както сметна за добре. Осородните биха сложили край на това, защото носят със себе си контрол и закони. Бих могъл да убивам за тях, сир Неро, но това би ме направило техен роб. Бела Челядинка беше права за това. Аз нямам господари. Аз съм свободен човек.
Неро отвори входната врата и спря на място, а сърцето му прескочи в гърдите. Преглътна буцата в гърлото си и изпсува.
Трима мъртви соларнийци, всичките със синия шарф на Кристалната партия, лежаха в дворчето отпред. Те, както и шестима осородни войници, също толкова мъртви. Неро се обърна да погледне Честа, но лицето на убиеца беше все така безизразно.
— Както казах, трябва да внимаваш повече — отбеляза Честа. — А сега, след като представих препоръчителните си писма, какво друго бих могъл да направя за теб и твоите съюзници?
— Моите съюзници… — Неро го изгледа навъсено. — Моите съюзници не те харесват, убиецо.