Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Всичко това звучи много интересно — обади се Бонингтън, — но е само на теория. Какво направи?
— Веднъж разбереш ли, винаги ще измислиш как да постъпиш. Хенри е починал два часа след вечеря. На предварителното следствие са се интересували единствено от това. Да предположим обаче, че не е било вечеря, а обяд. Антъни Гаскойн е на смъртно легло, но Джордж няма полза от смъртта му. Хенри ще наследи парите му, а той може да живее с години. Значи Хенри също трябва да умре. Колкото по-скоро, толкова по-добре, но смъртта му трябва да настъпи след тази на Антъни, а в същото време Джордж трябва да има алиби. Навикът на Хенри да вечеря в ресторанта два пъти в седмицата, подсказал на Джордж идеята за алиби. Той е предпазлив човек и първо експериментира плана си. Преоблича се като чичо си и един понеделник се появява в ресторанта. Всичко минава гладко. В ресторанта го възприемат като чичо му. И той е доволен. Остава му да изчака последните часове на чичо си Антъни. Моментът настъпва. Следобед на втори ноември той му пише писмо, но слага дата трети. Идва в града на трети следобед, отива при чичо си и привежда плана си в действие. Блъска го и старецът се изтъркулва по стълбите. Джордж намира писмото, което му е написал, и го слага в джоба на халата му. В седем и трийсет влиза в ресторанта, дегизиран като чичо си. Всички остават с впечатление, че безсъмнено това е господин Хенри Гаскойн и че в седем и трийсет той все още е жив. В тоалетната се освобождава от дегизировката си и с пълна скорост потегля към Уимбълдън, за да играе бридж. Перфектно алиби.
— Но пощенското клеймо на писмото? — възропта господин Бонингтън.
— О, това е било много просто. Клеймото беше размазано. Защо? Защото е било променено от втори на трети ноември. Никой не би го забелязал, освен ако специално не го търси. И накрая, къпините.
— Къпините ли?
— Ами да. Както се пее в една ваша песен за къпиновия пай. Разбираш ли, в крайна сметка Джордж не е бил толкова добър актьор. Спомняш ли си актьора, който си почернил лицето, за да играе Отело. Тук имаме точно същото. Джордж е изглеждал като чичо си, вървял е като него, говорил е като него, имал е брадата и веждите му, но е забравил да се храни като него. Поръчал е онова, което той е обичал. Къпините оцветяват зъбите. Но зъбите на чичо му не са били оцветени, а пък Хенри Гаскойн е ял къпинов пай в ресторанта онази вечер. В стомаха му обаче не са намерени къпини. Тази сутрин се поинтересувах за това. А освен това Джордж е направил глупостта да запази брадата и останалата дегизировка. О! Тръгнеш ли да търсиш доказателства, винаги можеш да ги намериш. Отбих се при Джордж и му разказах всичко. Разказът ми го смаза. Между другото, отново ядеше къпинов пай. Алчен човек, пък и много се грижи за храната си. Е, алчността ще го качи на бесилото, освен ако не съм допуснал изключително голяма грешка.
Сервитьорката им донесе две порции къпинов пай.
— Върни ги! — нареди й господин Бонингтън. — Знае ли човек какво може да стане. Донеси ни по един прост ябълков пай.