Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Знаете ли, намирам това за необикновено интересно — обади се Поаро.
Моли го погледна с благодарност и ги остави.
— Е, Поаро — намигна му Хенри Бонингтън. — Хайде да чуем умозаключенията ти. В най-добрия ти стил.
— Бих предпочел да чуя първо твоите.
— Искаш да изиграя Уотсън, а? Е, добре. Старият приятел е отишъл на лекар и той му е препоръчал диета.
— Гъста доматена супа, бифтек и къпинов пай? Не мога да си представя, че някой лекар би предписал подобно меню.
— Не го вярваш, а? Докторите могат всичко да ти предпишат!
— Това ли е единственото заключение, което ти идва наум?
— Добре де. Ако говорим сериозно, смятам, че има само едно възможно обяснение — рече Хенри Бонингтън. — Нашият непознат приятел е бил под въздействието на силно душевно терзание. Бил е толкова отнесен, че изобщо не е обърнал внимание какво поръчва или яде. — Той замълча за минута, сетне продължи: — Сега ще ми кажеш, че знаеш какво точно му се е въртяло в главата. Може би, че се е канел да извърши убийство. — И той се засмя на собственото си предположение.
Еркюл Поаро обаче не се засмя, а обясни, че е силно разтревожен. Англичанинът пък каза, че той сигурно вече има някакви догадки какво може да се е случило. Поаро го увери, че може би са само негови фантазии.
Три седмици по-късно Еркюл Поаро и Бонингтън се срещнаха отново. Този път в метрото.
Кимнаха си, като се полюшваха, хванали се на съседни дръжки. После на Пикадили Съркъс вагонът почти се изпразни и те успяха да седнат в предната му част. Тихо местенце, защото бяха далеч от вратата и покрай тях никой не се качваше, нито пък слизаше.
— Така е по-добре — отбеляза Бонингтън. — Човешката раса е егоистично настроена. Няма да минат навътре, независимо колко много ги молиш!
— Какво очакваш? — вдигна рамене Еркюл Поаро. — Животът е толкова несигурен.
— Така си е. Днес те има, утре те няма — рече тъжно Бонингтън. — Като стана дума за това, помниш ли онзи приятел, когото забелязахме в ресторанта? Няма да се изненадам, ако се е пренесъл в по-добрия свят. Не се е мяркал от цяла седмица. Моли е много разстроена.
Поаро се изправи на седалката. Зелените му очи заблестяха.
— Наистина ли? Наистина ли?
— Помниш ли, предположих, че е ходил на лекар и той му е препоръчал да спазва диета? Това за диетата си е чиста глупост, разбира се, но нищо чудно да се е консултирал с лекар за здравето си и онова, което лекарят му е казал, здравата да го е разтърсило. Така може да се обясни защо не е обърнал внимание какво точно поръчва. Съвсем вероятно е онова, което го е разтърсило, да го е отнесло от този свят много по-бързо, отколкото би станало, ако не го е знаел. Лекарите трябва да внимават какво говорят на пациентите си.
— Обикновено са много внимателни — рече замислено Поаро.
— Тук е моята спирка — каза Бонингтън. — Довиждане. Предполагам, че никога няма да узнаем кой е бил онзи приятел. Няма да научим и как се е казвал. Странен свят! — И той слезе забързано.
Еркюл Поаро седеше смръщен и сякаш съвсем не мислеше, че светът е толкова странен.
Върна се вкъщи и даде някои нареждания на верния си прислужник Джордж.
Еркюл Поаро прокара пръст надолу по списъка с имена. Беше справка за смъртни случаи в един район. Изведнъж спря пръста си.
— Хенри Гаскойн. Шейсет и девет. Ще проверя първо него.
По-късно същия ден Поаро седеше в кабинета на доктор Макандрю, близо до Кингс Роуд. Макандрю беше висок риж шотландец с интелигентно лице.
— Гаскойн? Да, вярно е. Ексцентрична личност. Живееше в една от онези стари запуснати къщи, които ще събарят, за да разчистят място за строеж на нови модерни блокове. Не съм го лекувал преди, но го бях виждал наоколо и знаех кой е. Първи вдигнаха тревога млекарите. Бутилките с мляко си оставали недокоснати навън. Накрая съседите повикали полиция. Разбили вратата и го намерили. Паднал надолу по стълбите и си счупил врата. Бил облечен в стар халат, привързан с износен дълъг колан. Лесно е могъл да се спъне в него.
— Разбирам — кимна Поаро. — Много лесно може да се случи. Нещастен случай.
— Да.
— Имал ли е роднини?
— Има племенник. Посещаваше чичо си веднъж месечно. Лоримър. Казва се Лоримър. Медик е. Живее в Уимбълдън.
— Беше ли разстроен от смъртта на чичо си?