Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— И какво трябва да направите? — попита спокойно детективът.
— В три и двайсет и осем аз отварям второто чекмедже отдясно на бюрото ми, изваждам револвера, който държа там, зареждам го и отивам до прозореца. И тогава… тогава…
— Да?
— Тогава се застрелвам… — прошепна Бенедикт Фарли.
Настъпи тишина. Не след дълго Поаро я наруши:
— Това ли е сънят ви?
— Да.
— Всяка нощ?
— Да.
— Какво става, след като се застреляте?
— Събуждам се.
Поаро кимна замислено и рече:
— Интересно. Държите ли револвер в това конкретно чекмедже?
— Да.
— Защо?
— Винаги съм имал револвер. Добре е да е подръка.
— Подръка за какво?
— Човек с моето положение винаги трябва да е нащрек. Богатите имат неприятели — обясни с раздразнение Фарли.
Поаро не продължи да го разпитва на тази тема. След кратко мълчание попита:
— Защо ме повикахте?
— Ще ви кажа. Първо се консултирах с лекар. Всъщност, за да бъда точен, с трима.
— И?
— Първият ми каза, че било въпрос на диета. Беше стар човек. Вторият беше млад, представител на модерната школа. Обясни ми, че ставало дума за някаква случка от детството ми, която била станала точно в този час — три и двайсет и осем. Според него толкова упорито съм се старал да я изтрия от съзнанието си, че в крайна сметка съм я отъждествил със собственото си унищожение. Така казва той.
— А третият лекар? — поинтересува се Поаро.
Гласът на Бенедикт Фарли затрепери от ярост:
— Още един младок. Той пък има абсурдна хипотеза! Набива ми в главата, че съм бил изморен от живота, че животът ми бил толкова непоносим, та съм искал сам да му сложа край! Но за да съм осъзнаел този факт, трябвало да си призная, че съм бил некадърник. Ето защо, когато съм буден, отказвам да приема истината. Когато обаче спя, всички задръжки падат и аз правя онова, което наистина искам да направя. Да сложа край на живота си.
— Според него, без да осъзнавате, вие искате да извършите самоубийство?
— Но това е невъзможно! — извика пискливо Бенедикт Фарли. — Невъзможно! Аз съм щастлив! Имам всичко, което пожелая! Всичко, което може да се купи с пари! Глупости! Изобщо не мога да допусна подобна мисъл!
Поаро го гледаше с интерес. Може би нещо в треперенето на ръцете и в пискливия му глас го предупреди, че отричането е прекалено яростно. Това настоятелно отричане беше твърде подозрително. Той се задоволи само да попита:
— И каква е моята роля, мосю?
Бенедикт Фарли изведнъж се успокои. Потропа с костеливите си пръсти по масичката до него.
— Има и друга възможност. И ако е допустима, то вие сте човекът, който ми трябва. Известен сте, имали сте стотици случаи — фантастични, невероятни случаи! Ако изобщо някой може да ми помогне, това сте вие!
— Да ви помогна в какво?
Фарли прошепна:
— Ами ако някой иска да ме убие… Може ли да го направи по този начин? Може ли да ме накара да сънувам този сън нощ подир нощ?
— Имате предвид чрез хипноза?
— Да.
Еркюл Поаро се замисли.
— Предполагам, че е възможно — рече най-сетне. — Все пак този въпрос е по-скоро за лекар.
— Нямате ли подобен случай в практиката си?
— Не, не такъв.
— Разбирате ли какво ви казвам? Принуден съм да сънувам един и същи сън, нощ след нощ, нощ след нощ… и сетне… един ден ми идва до гуша и… аз го извършвам. Извършвам това, което съм сънувал толкова пъти — самоубивам се!
Поаро бавно поклати глава.
— Смятате, че е възможно ли? — попита старецът.
— Възможно! — Детективът отново поклати глава. — Не бих използвал тази дума.
— Но мислите, че е малко вероятно?
— Много малко вероятно.
— И лекарят каза същото — промърмори Бенедикт Фарли. После изведнъж гласът му отново се извиси и стана писклив. — Но защо сънувам този сън? Защо? Защо?
Еркюл Поаро повдигна рамене.
— Сигурен ли сте, че никога не сте се сблъсквали във вашата практика с подобен случай? — попита рязко милионерът.
— Никога.
— Ето това исках да зная.
Поаро деликатно прочисти гърлото си и каза: