Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Доктор Лоримър за това ли дойде да говори с него? — попита госпожа Хил. — Знаех, че е нещо за брат му, не си мислех, че иска да се помирят. Бяха се скарали много отдавна.
— Разбрах, че господин Гаскойн твърдо отказал — отбеляза Поаро.
— Така си беше — кимна тя. — „Хенри, попита отнесено той, какво за него? Не съм го виждал от години и не желая да го виждам. Скандалджия е Хенри.“ Точно така се изрази.
Разговорът отново се върна към извършената спрямо госпожа Хил несправедливост и проявеното неразбиране от страна на адвоката на господин Гаскойн.
С известни усилия Поаро успя да си тръгне, без да прекъсва неучтиво разговора.
И така, малко след обичайното време за вечеря той пристигна в „Елмкрест“, Дорсет Роуд, Уимбълдън — дома на доктор Джордж Лоримър.
Лекарят си беше вкъщи. Поканиха Поаро в кабинета му и не след дълго там влезе и самият лекар. Очевидно току-що ставаше от масата.
— Не съм пациент, докторе — обясни му Еркюл Поаро. — Идването ми тук може би е малко нахално, но аз съм стар човек и вярвам в прямите и ясни отношения. Не използвам увъртанията на адвокатите.
Думите му със сигурност предизвикаха интереса на Лоримър. Той бе гладко избръснат, среден на ръст мъж. Косата му бе кестенява, но ресниците на очите му бяха почти бели и правеха очите му безцветни и някак безжизнени. Изглеждаше решителен. Очевидно не беше лишен от чувство за хумор.
— Адвокатите ли? — повдигна вежди той. — Не ги понасям! Възбудихте любопитството ми, уважаеми господине. Моля седнете.
Поаро се настани на един стол. Извади визитната си картичка и я подаде на лекаря.
Ресниците на Джордж Лоримър потрепнаха. Детективът се наведе напред и поверително каза:
— Много от моите клиенти са дами.
— Естествено — усмихна се доктор Джордж Лоримър и му намигна.
— Да, да, както се изразихте, напълно естествено е — съгласи се Поаро. — Жените не се доверяват на полицията. Предпочитат частните детективи. Не желаят неприятностите им да стават публично достояние. Неотдавна при мен дойде една възрастна жена. Чувстваше се много нещастна, защото преди години се скарала със съпруга си. А този неин съпруг се оказа вашият чичо, господин Гаскойн.
Лицето на Джордж Лоримър стана пурпурночервено.
— Чичо ми? Глупости! Съпругата му почина преди много години.
— Не на този ви чичо, господин Антъни Гаскойн, а на другия — Хенри Гаскойн.
— Чичо Хенри? Но той не беше женен!
— О, да, бил е — излъга безсрамно Еркюл Поаро. — Няма никакво съмнение. Дамата ми показа брачното свидетелство.
— Но това е лъжа! — извика лекарят. Лицето му бе станало тъмночервено. — Не го вярвам! Вие сте нагъл лъжец!
— Лошо се получава така, нали? — изгледа го Поаро. — Извършили сте убийство за нищо.
— Убийство? — Гласът на Лоримър потрепери. В очите му се появи ужас.
— Между другото виждам, че отново сте яли къпинов пай — отбеляза детективът. — Твърде неразумен навик. Смята се, че къпините са пълни с витамини, но в определени ситуации могат да се окажат смъртоносни. В този случай ми се струва, че ще помогнат да се окачи примката на врата на един човек. На вашия врат, доктор Лоримър.
— Виждаш ли, приятелю, основата на предположението ти беше погрешна — каза радостно Еркюл Поаро, настанил се на масата срещу приятеля си. Махна с ръка и продължи: — Когато един човек е под въздействието на силно душевно напрежение, той не прави неща, които никога не е вършил. Просто следва пътя на най-малкото съпротивление. Един разстроен човек може да слезе на вечеря по пижама, без изобщо да забележи. Но пижамата ще си е неговата, а не чужда. Един мъж, който не обича гъста супа, бифтек и къпинов пай, изведнъж си ги поръчва за вечеря. Ти каза, че го е направил, защото си е мислел за нещо друго. Но аз казвам, че човек, който е разстроен от нещо, автоматично ще поръча онова, което винаги е поръчвал. И така, какво друго обяснение би могло да има? Аз просто не можах да измисля разумно обяснение. Това ме разтревожи! Нещо не беше наред с този нещастен случай. Нещо не съвпадаше! Аз съм методичен човек и обичам нещата да са си на място. Вечерята, поръчана от господин Гаскойн, ме притесни. По-късно ти ми съобщи, че той е изчезнал. За пръв път от много години пропуснал вторниците и четвъртъците. Това никак не ми хареса. В главата ми се роди странна хипотеза. Ако бях прав, то мъжът трябваше да е мъртъв. Направих някои проучвания. Той наистина се оказа мъртъв. При това несъмнено от нещастен случай. С други думи, развалената риба бе покрита с твърде много сос! Видели са го на Кингс Роуд в седем часа вечерта. Вечерял в ресторанта в седем и трийсет — два часа преди да умре. Всичко съвпадаше — съдържанието на стомаха му, писмото… твърде много сос! Изобщо не можеш да видиш къде е рибата! Писмото написал един любящ племенник, който има идеално алиби за времето на смъртта. А смъртта е настъпила много просто — паднал по стълбите. Обикновен нещастен случай? Или обикновено убийство? Всички смятат, че е първото. Отгоре на всичко любещият племенник се оказва единственият жив роднина. Той ще наследи… Но има ли нещо за наследяване? Чичото е беден като църковна мишка. Той обаче има брат, който се е оженил за богата жена. Живее в голяма къща на Кингстън Хил и вероятно е наследил всичките пари на богатата си съпруга. Виждаш ли каква е последователността. Богатата съпруга оставя парите на Антъни, той ги оставя на Хенри, а от Хенри те отиват у Джордж. Каква верига!