Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Не мога да кажа, че беше. Имам предвид, че беше привързан към чичо си, но всъщност не са били твърде близки.
— Колко време е бил мъртъв, преди да го намерят?
— А! Ето че започваме да си говорим за официални неща — усмихна се Макандрю. — Не по-малко от четирийсет и осем часа и не повече от седемдесет и два. Беше намерен във вторник, на шести. Всъщност успяхме да разберем още неща. Намериха писмо в джоба на халата му. Беше писано на трети и пуснато следобед в Уимбълдън. Вероятно е пристигнало вечерта около девет и половина. Това показва, че смъртта е настъпила след девет и половина на трети. Съдържанието на стомаха му, отчитайки процесите на храносмилане, го потвърждават. Хранил се е два часа преди смъртта си. Огледах тялото на шести сутринта и състоянието му отговаряше на настъпила преди шейсет часа смърт, тоест около десет вечерта на трети.
— Да, всичко изглежда напълно съвпада. Кажете ми, кой последен го е видял жив?
— Видели са го на улицата около седем вечерта същия ден, четвъртък, трети. В седем и половина е вечерял в „Галънт Индевър“. Изглежда, всеки четвъртък е ходил там. Знаете ли, бил е художник, но ужасно посредствен.
— Имал ли е други роднини, освен племенника си?
— Имал е брат-близнак. Цялата история е много любопитна. От години не са се виждали. Изглежда, другият брат, Антъни Гаскойн, се е оженил за много богата жена и се е отказал от изкуството. Заради това двамата са се скарали. Мисля, че оттогава не са се виждали. Но колкото и странно да изглежда, починали са в един и същи ден. Другият брат е починал в три следобед на трети. Веднъж съм се сблъсквал с подобен случай — двама близнаци умряха в един и същи ден, и то в различни части на света. Може би е чисто съвпадение.
— Съпругата на брата жива ли е?
— Не, починала е преди няколко години.
— Къде е живял Антъни Гаскойн?
— Имал е къща в Кингстън Хил. От доктор Лоримър разбрах, че е живеел уединено.
Еркюл Поаро кимна замислено.
Шотландецът го изгледа с любопитство и попита:
— Какво се върти в главата ви, мосю Поаро? Отговорих на въпросите ви, както изисква дългът ми, след като ми показахте препоръката. Но не разбирам защо е всичко това?
— Казахте, че е обикновен нещастен случай — рече бавно детективът. — В главата ми се върти нещо също толкова обикновено — блъсване.
Доктор Макандрю се стресна и промърмори:
— С други думи, убийство! Имате ли основание за подобно подозрение?
— Не, просто си мисля.
— Но все трябва да има нещо… — настоя лекарят.
Поаро не отговори и Макандрю продължи:
— Ако подозирате племенника му, Лоримър, искам веднага да ви кажа, че се целите погрешно. Онази вечер Лоримър е играл бридж в Уимбълдън от осем и половина до полунощ. Разбра се на предварителното следствие.
— Сигурно е било проверено — промърмори Поаро. — Полицията обикновено много внимава в подобни случаи.
— Да не би да знаете нещо срещу него? — попита лекарят.
— Не съм знаел за съществуването му, докато не го споменахте.
— Значи подозирате някой друг?
— Не, не. Съвсем не е така. В случая става дума за навиците на човека. Те са много важни. А покойният господин Гаскойн е нарушил навиците си. Разбирате ли, нещо не е наред.
— Наистина не разбирам.
— Проблемът е, че има твърде много сос върху развалената риба — промърмори Поаро.
— Моля?
— Сигурно ви се струва, че трябва да ме затворите в лудница, Monsieur le Docteur — усмихна му се Еркюл Поаро. — Но аз не съм душевноболен, а просто човек, който обича реда и методичността и когато се натъкне на факти, които не са на мястото си, се тревожи. Моля да ме извините, че ви отнех от времето.
Той стана, лекарят също.
— Знаете ли, съвсем честно ви казвам, че не виждам нищо съмнително в смъртта на Хенри Гаскойн — каза Макандрю. — Аз смятам, че е паднал, а вие смятате, че някой го е блъснал. Е, ще видим.
— Да, ще видим — въздъхна детективът. — Някой добре се е потрудил.
— Значи сте убеден…
— Аз съм упорит човек — разпери ръце белгиецът. — Имам си една идея, но нищо в нейна подкрепа. Между другото, Хенри Гаскойн имал ли е изкуствени зъби?
— Не, собствените му зъби бяха добре запазени. Много похвално на неговата възраст.
— Добре се е грижел за тях. А бели ли бяха? Лъщяха ли?
— Да, обърнах им специално внимание. С възрастта зъбите пожълтяват, но неговите бяха в отлично състояние.