Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Ще ми позволите ли един въпрос?
— Какъв? Какъв? Питайте каквото искате.
— Кого подозирате, че иска да ви убие?
— Никого. Съвсем никого! — отсече Фарли.
— Но подобна мисъл ви е минала през ума? — настоя Поаро.
— Искам да знам… дали съществува такава възможност.
— Въз основа на опита си мога да ви отговоря с не. Между другото, подлагали ли сте се някога на хипноза?
— Разбира се, че не! Да не мислите, че бих се поддал на подобна глупост?
— Тогава според мен подозренията ви определено са неоснователни.
— Но сънят, глупако, сънят!
— Сънят ви безспорно е забележителен — отвърна замислено Поаро. Той замълча, сетне продължи: — Бих искал да видя мястото, на което се разиграва тази драма — масата, стенния часовник, револвера.
— Разбира се, ще ви заведа оттатък.
Като хвана полите на халата си, старецът понечи да стане от креслото, но изведнъж, сякаш някаква мисъл го осени, и той отново се облегна назад.
— Не! — отсече. — Там няма какво да видите. Казах ви всичко, което трябваше.
— Но бих искал сам да видя…
— Няма нужда! — ядоса се Фарли. — Казахте ми мнението си. И това е!
— Както желаете — вдигна рамене Поаро и стана. — Съжалявам, господин Фарли, че не можах да ви бъда полезен.
Бенедикт Фарли се беше втренчил в празното пространство пред себе си.
— Не искам никакви фокуси! — изръмжа. — Казах ви фактите. Вие не можахте да ги обясните. С това въпросът приключи. Изпратете ми сметката за хонорара ви.
— Няма да забравя — рече сухо детективът и тръгна към вратата.
— Чакайте малко — повика го милионерът. — Писмото… върнете ми го.
— Писмото от секретаря ви?
— Да.
Поаро повдигна вежди. Пъхна ръка в джоба си, извади един сгънат лист и му го подаде. Старецът го погледна, сетне го сложи на масичката до себе си и кимна.
Детективът отново тръгна към вратата. Беше слисан. Прехвърляше в ума си току-що чутото. Въпреки напрегнатото мислене отново го завладя натрапчиво чувство, че нещо не е наред. И това нещо беше свързано с него, а не с Бенедикт Фарли.
Сложи ръка на дръжката на вратата и изведнъж му просветна. Той, Еркюл Поаро, беше сбъркал! Обърна се и отново пристъпи навътре в стаята.
— Хиляди извинения! Замислен върху проблема ви, съм направил една глупост. Писмото, което ви дадох… По погрешка съм извадил писмото, което беше в десния ми джоб, вместо вашето, което беше в левия…
— Какво ми говорите? За какво става дума?
— Писмото, което ви дадох току-що… то е от пералнята, извиняват ми се за якичките. — Поаро се усмихна извинително и бръкна в левия си джоб. — Ето вашето писмо.
Бенедикт Фарли го грабна и измърмори:
— Защо, по дяволите, не внимавате какво вършите?
Детективът си прибра кореспонденцията от пералнята, любезно се извини още веднъж и напусна стаята.
За миг се спря на площадката отвън. Беше доста обширна. Точно пред него имаше тежък дъбов бюфет с голяма маса отпред. На масата бяха разпръснати списания. Отстрани имаше две кресла с масичка помежду им, върху която стоеше ваза с цветя. Напомни му за чакалня пред зъболекарски кабинет.
Икономът го чакаше долу във вестибюла, за да го изпрати.
— Да ви повикам ли такси, сър?
— Не, благодаря. Нощта е чудесна и ще се поразходя.
Еркюл Поаро остана известно време на тротоара, докато изчакваше да минат колите и да пресече натоварената улица.
„Не, нищо не разбирам — каза си намръщено. — Просто няма смисъл. Жалко, че трябва да си го призная, но аз, Еркюл Поаро, съм напълно объркан.“
Това признание можеше да се нарече първо действие на драмата. Второто бе следващата седмица. Започна с телефонно обаждане на доктор Джон Стилингфлийт.
Той заговори с удивителна липса на учтивост:
— Ти ли си, Поаро, старо магаре? Тук е Стилингфлийт.
— Да, приятелю. Какво има?
— Обаждам ти се от „Нортуей Хаус“, къщата на Бенедикт Фарли.
— Така ли? Как е господин Фарли?
— Фарли е мъртъв. Застрелял се е днес следобед. — Последва пауза и накрая се чу приглушеното „да“ на Поаро. — Забелязвам, че не си безумно изненадан. Да не би да знаеш нещо?
— Защо мислиш така?
— Е, не е брилянтна дедукция, нито телепатия, нито нещо подобно. Намерихме писмо от Фарли, с което ти е определил среща преди седмица.