Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Не бяха ли с променен цвят?
— Не, мисля, че не е бил пушач, ако това имате предвид.
— Нямах точно това предвид. Просто… една догадка… която вероятно няма да се потвърди. Довиждане, доктор Макандрю, и благодаря за любезността ви.
Поаро се ръкува с лекаря и си тръгна.
— А сега за догадката… — промърмори си той.
В ресторант „Галънт Индевър“ Поаро се настани на същата маса, на която преди време бяха седели с Бонингтън. Момичето, което дойде да го обслужи, не беше Моли. Каза му, че Моли била в отпуска.
Беше едва седем вечерта и още нямаше много хора. Ето защо той не срещна трудност да заговори момичето за господин Гаскойн.
— Да, идваше тук от години — рече момичето. — Но никоя от нас, сервитьорките, не знаеше името му. Видяхме във вестника неговата снимка по повод на предварителното следствие. „Виж, казах аз на Моли. Ако пък това не е Старото татенце!“ Така си го наричахме.
— Хранел се е тук вечерта, в която е починал, нали?
— Да, четвъртък, трети. Всеки четвъртък вечеряше тук. А и вторник също, беше точен като часовник.
— Предполагам, че не си спомняш какво е поръчал за вечеря?
— Нека си помисля. Да, поиска чорба, бифтек или пък беше агнешко… не, бифтек, сирене и къпинов пай. И като се сетя, че после се е прибрал вкъщи и е паднал по онези стълби. Казват, че се е спънал в някакъв износен колан. Дрехите му бяха ужасни, старомодни и измачкани, сякаш сложени просто ей така. Но имаше излъчване, като че ли беше някой важен. О, тук си имаме какви ли не чудновати клиенти.
Тя се отдалечи.
Еркюл Поаро се захвана с рибата си, а зелените му очи проблеснаха.
— Странно как умните хора пропускат подробностите — каза си. — Бонингтън ще се изненада.
Снабден с препоръки от високо място, той не се затрудни да накара местният следовател да му обърне внимание.
— Странна птица беше този Гаскойн — рече следователят. — Самотен и ексцентричен тип. Май смъртта му предизвиква необикновен интерес, а?
Той се загледа с любопитство в посетителя си. Като подбираше думите си внимателно, Поаро заговори:
— Има някои обстоятелства, мосю, които налагат разследване на този случай.
— Е, с какво мога да ви помогна?
— Доколкото зная, във ваша власт е да наредите съхраняването или унищожаването на документите по дадени случаи, нали? Струва ми се, че в джоба на халата на Хенри Гаскойн е било намерено писмо.
— Да.
— Писмо от племенника му, доктор Джордж Лоримър?
— Точно така. Писмото бе показано по време на предварителното следствие, за да се уточни времето на смъртта.
— И то беше потвърдено от медицинската експертиза?
— Да.
— Писмото пази ли се още?
Поаро очакваше с видимо нетърпение отговора. Когато чу, че се пази, въздъхна с облекчение.
Донесоха му го и той внимателно го разгледа. Беше написано с писалка, с леко нечетлив почерк и гласеше:
Скъпи чичо Хенри,
Със съжаление трябва да ти съобщя, че не постигнах успех с чичо Антъни. Не прояви никакво желание да го посетиш и остави без отговор молбата ти да забравите миналото. Той е много болен и от време на време изпада в безсъзнание. Предполагам, че краят му е твърде близък. Почти не те помни.
Съжалявам, че не успях, но те уверявам, че направих всичко, което зависеше от мен.
Твой любящ племенник,