Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Откопча шлема и започна жадно да поема соления въздух. Ъгълът на слънчевите лъчи се беше променил и малкото светлина, която идваше от отвора, представляваше хубава гледка. Той освети с фенерчето, за да намери металното въже на лебедката. Ако нещо се беше случило на Макс, последствията щяха да са ужасни. Шейсетметрово изкачване без нужното оборудване щеше да постави на изпитание дори неговите способности. Но най-лошото би било да изгуби своя приятел.
Извика към отвора на шахтата. С труд свали оборудването си и остави кислородните бутилки да потънат. Продължи да вика. Хрумна му, че ако Хенли се е провалил, той вика аржентинците право при себе си. Не че вече не се бяха сетили. Обаче фактът, че не го бяха посипали с автоматна стрелба, предвещаваше добра новина.
— Ехо? — чу се далечен глас отгоре.
— Макс?
— Не, говори аржентинският майор.
Беше Макс.
— Извади ме от тук! — нареди Хуан.
— Секунда! — отвърна Макс.
Отне му няколко минути да спусне стоманеното въже и още толкова да изтегли Кабрило. Подаде му ръка да излезе от шахтата и бързо спря лебедката, за да не го повлече по скалите.
— Това със сигурност беше един много интересен следобед — подхвърли Хенли безгрижно.
— Какво стана?
— Опитаха да кацнат близо до плажа, но пилотът се уплаши, когато изпразних няколко пълнителя по хеликоптера. Гръмнах и един аржентинец. А ти къде беше, по дяволите?
— Няма да повярваш.
— Опитай.
Кабрило му разказа какво е намерил, докато събираха оборудването и поеха с джипа към плажа. Хенли се занимаваше с подготовката на лодката за плаването им до континента, а Хуан се зае да пробие резервоара на форда с ножа си. Бяха наели джипа с фалшива лична карта, която не можеше да бъде проследена, но по колата имаше следи, затова трябваше да я изгорят.
Изчакаха на плажа, за да се уверят, че от експлоръра е останала само овъглена каросерия. Отне им по-малко време да стигнат до сушата и до градчето Ла Пуш, отколкото да си осигурят превоз до някое по-голямо селище. Най-накрая се качиха в кабината на влекач с полуремарке, пълно с трупи, което подсети Хуан за скорошното им приключение в Аржентина.
Ревът на големите дизелови двигатели отвън беше знак, че аржентинците се готвят да си тръгнат със своя снегомобил от изследователската станция „Уилсън-Джордж“. Бяха изминали петнайсет минути, откакто Линда бе намерила убежище в голямата вентилационна тръба. Когато беше сигурна, че са си тръгнали, отвори един химически пластир и го сложи на лицето си. Беше раздвижвала пръстите на ръцете и краката си, обаче бузите и върхът на носа й много скоро щяха да измръзнат. Болката, когато кръвта започна да се връща в тях, беше съкрушителна, но Линда я посрещна с радост, защото тя означаваше, че няма трайни увреждания.
Не беше чула друга стрелба и реши, че останалите не са били разкрити. Смъкна се сковано от скривалището си и запази тишина, докато не стигна до главния вход на базата, за да се увери, че аржентинците са си заминали. Линк и Марк се появиха, когато тя се върна в стаята за почивка.
— Чух изстрели — започна Линк. — Добре ли си?
Тя кимна.
— Беше доста напечено, но съм добре. Къде се бяхте скрили?
— Аз се проснах до един от труповете — отговори Марк. — Мъжът, който провери помещението, дори не ме погледна.
— А аз се скрих в един от килерите, зад купчина дрехи. Проверката им беше доста повърхностна.
— Имам представа как се чувстват — кимна Линда, опитвайки се да не поглежда зловещата картина около тях. — Линк, ти спомена, че си открил нещо в гаража?
— Да, но трябва сама да го видиш.
Сложиха си отново маските и поеха по маркираната пътека до сградата със сводестия покрив. Вратата продължаваше да се полюшва на вятъра — равномерно тракане, което беше единственият признак на живот в станцията. Генераторът не работеше и в гаража беше тъмно. Фенерчетата им хвърляха ярки снопове светлина. Двата снегомобила приличаха на хибриди между танк и автомобил. Горният край на каучуковата верига стигаше до хълбока на Линда. Кабините бяха боядисани в яркооранжево, така че да се забелязват из снежните полета около станцията.
— Ето там. — Линк ги поведе към работната маса по протежение на една от стените.