Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Сред обичайните джунджурии, като инструменти, масло и замръзнали парцали, стоеше сандък с дължина около деветдесет сантиметра. Линк отвори капака.
На Линда й трябваше известно време, за да разбере какво вижда.
В сандъка имаше още един мъртвец, но той очевидно беше загинал преди много време. Приличаше повече на мумия, отколкото на труп, и по-голямата част от лицето му беше изядена от мършояди, преди да замръзне съвсем. Облеклото му беше необичайно. Не носеше съвременна арктическа екипировка, а подплатен жакет от кафява вълна и твърде тънки за тези ширини панталони. Шапката, нахлупена върху замръзналата черна коса, имаше странен вид. Беше с два върха и тясна периферия.
— Бих казал, че този човек е тук от сто или повече години — обяви Марк, като огледа трупа.
— Може би е китоловец, паднал от кораба си? — предположи Линда.
— Възможно е — съгласи се Марк и се обърна към Линк. — Провери ли джобовете му?
— Не съм — отговори той. — Само отворих капака, погледнах и го затворих.
Линда си спомни, че не бяха намерили всички четиринайсет членове на зимния екип на станцията.
— Открихте ли Анди Генгъл?
— Така ли се е казвал? В задната част на гаража е. Представлява грозна гледка.
Анди се беше самоубил, тласкан от същата лудост, която го бе накарала да избие колегите си. Беше седнал с гръб към един от сандъците с резервни инструменти и беше дръпнал толкова силно долната си челюст, че почти я беше откъснал. Беше умрял или от студ, или загуба на кръв, с юмрук напъхан в устата, сякаш се е опитвал да стигне до онова, което бе увредило мозъка му.
В другата му ръка нещо проблясваше. Марк го измъкна от вкочанените пръсти. Беше деформирано парче злато. На пода до тялото лежеше чук. Марк насочи лъча на фенерчето към него и видя по главата му проблясващи златни прашинки.
— Смазал го е с чука.
— Защо?
— Защо е извършил всичко? Бил е болен.
— А какво е било това?
— Трудно е да се каже. Някаква фигурка.
— Чисто злато ли е?
— Бих казал най-малко деветстотин грама. Кажи-речи трийсет хиляди долара — обяви Марк. После се наведе към раницата, която също лежеше до Генгъл. Вдигна я и се чу шум от натрошено стъкло. Надникна вътре и изсипа съдържанието й на пода.
Беше невъзможно да се определи какво е имало в торбата, защото от нея изпаднаха матово зеленикав пясък и малки камъчета в същия цвят, явно натрошени от Генгъл.
В раницата имаше и странна излята от бронз тръба. Единият й край беше затворен, а другият оформен като отворената уста на дракон. Самата тръба бе нашарена така, че да напомня люспестата кожа на дракона. Марк я разгледа внимателно.
— Това е пистолет.
— Какво?
— Виж, тук в края има малка дупчица за фитила. Това е пистолет е предно зареждане.
— Прилича на китайски.
— И е много стар — допълни Линда. — Мисля, че всички тези неща вървят в комплект с нашия приятел в сандъка.
— И аз така мисля — кимна Линк.
— Странна работа — вметна Марк.
— Какво ще правим? — попита Линк.
— Ще докладваме на „Орегон“ какво сме открили, така че ЦРУ също да научи за случилото се. Предполагам, че Овърхолт ще поиска да посетим аржентинската станция, за да видим какво става там. В информацията, която четох преди акцията, пишеше, че от две години не е посещавана. Предлагам да поемем още сега натам.
— Няма да марширувам петдесет километра из Антарктида — озъби се Марк.
Линда потупа предницата на най-близкия снегомобил и каза:
— Нито пък аз.
След като се свързаха по радиостанцията с кораба и изпълниха молбата на д-р Хъксли за тъканни и кръвни проби от Анди Генгъл и мумията в сандъка, мина почти час, докато успеят да запалят единия от снегомобилите. Без електрозахранване за загряващия двигател дизеловото гориво беше станало гъсто и лепкаво като катран. Трябваше да го източат и загреят на огън. Наложи се да повторят операцията два пъти, защото първия път дизелът изстина прекалено бързо и не успяха да запалят с помощта на манивелата.
Топлината от парното на снегомобила беше добре дошла и само на няколко километра от „Уилсън-Джордж“ вече можеха да смъкнат циповете на горните дрехи и да свалят дебелите външни ръкавици. Линк караше, а Линда отстъпи пътническата седалка на Мърф.
Тя реши да направят един полукръг в снежното поле и да се приближат към аржентинската станция от изток. Толкова близо до Южния полюс компасите бяха безполезни, но снегомобилът беше оборудван със сателитна навигация. Това също беше малко под въпрос, защото констелацията на сателитите, използвана за триангулация, често се намираше отвъд хоризонта. Системата не беше разработена за улесняване на полярната навигация. Имаше наземни станции за подпомагане насочването с помощта на джипиеси, но повечето бяха от другата страна на континента, където се намираха и повечето от изследователските станции.