Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Внезапно започна стрелба. Плочата, където лежеше допреди секунди, се пръсна. Изтрещяха още два изстрела и още две плочи се пръснаха. Слаби слънчеви лъчи се промъкнаха през отворите, които куршумите бяха направили в купола.
Линда се възползва от пукота на изстрелите, за да изпълзи на един по дебел профил. По него вървеше тръбата на вентилационната система, която беше достатъчно голяма, за да се скрие вътре.
Линда знаеше, че не трябва да сдържа дъха си, а да диша бавно и равномерно. Тъй като сърцето й блъскаше, имаше нужда от кислород. Покривът над нея беше осветен от лъча на фенерче.
Аржентинецът беше осъзнал, че нещо мокро е капнало на рамото му, а при този студ в базата всяка течност би замръзнала.
Дишай, Линда, дишай. Не може да те види и е твърде едър, за да пропълзи тук.
Изминаха десет от най-напрегнатите секунди в живота й.
Някой друг влезе и изкрещя въпрос. Последва напрегнат разговор и лъчът на фенерчето изчезна. Линда чу как мъжете излизат от помещението, насили се да се отпусне и тихичко подсмръкна.
Убита заради течащ нос, помисли си тя. Какъв ужас! Зарови лицето си в кожата, с която беше подплатена качулката на якето й, и се приготви да чака, докато аржентинската разузнавателна група се оттегли.
15.
Кабрило зачака лебедката да почне да го изтегля, но нищо не се случи. Тогава осъзна, че всъщност се спуска надолу. Не беше за вярване. Макс беше обърнал погрешното лостче, Хуан се опита да го повика по комуникационната връзка, но не получи отговор. Хенли беше тръгнал да се справи сам с аржентинската заплаха и в бързането си го беше оставил в капана на шахтата със съкровището.
Най-благоразумно бе да изплува на повърхността според таблиците за гмуркане, които беше запаметил преди години, и да изчака връщането на Макс. Обаче не беше от хората, които ще пропилеят възможност, затова се обърна и се гмурна към дъното. Нямаше смисъл да си тръгва, докато не се увери напълно, че не е пропуснал нищо.
Първо се зае да проучва нишата, като дори се притисна в нея, за да провери дали не се задейства някакъв механизъм. Изсеченият с длето камък остана неподвижен. Спусна се още по-дълбоко. Тинята, която беше вдигнал с краката си преди малко, се беше утаила. Той разчисти участък там, където стената се срещаше с пода, и нещо привлече вниманието му. Извади ножа от канията, закрепена на бедрото му, и плъзна острието по протежение на ръба. Върхът изчезна в малка пролука между стената и пода. Опита на друго място и направи същото откритие.
Още три опита го убедиха, че подът на шахтата със съкровището е сложен като тапа. Имаше нещо по-дълбоко в земята, нещо под този фалшив под.
Замисли се. Трябваше да има начин да стигне дотам. Братята Рониш го бяха открили. Направи един кръг над пода, плувайки бавно. Лампата на каската му осветяваше шева. Това, което търсеше, се намираше в единия ъгъл. Камъкът бе вбит здраво между пода и малка неправилна издутина в стената.
Хуан не я докосна, а сви крака до гърдите си и след това ги стовари на пода, който леко се разтресе.
Хитро, помисли си Хуан. Много, много хитро.
Върна се при издатината в стената и се приготви. Нямаше представа с колко време ще разполага, но предположи, че трябва да е бърз. Протегна ръка и издърпа камъка, след това се стрелна към нишата колкото можа по-бързо. Чу се стържене на камък в камък.
Дъното на шахтата представляваше огромен сал, придържан от каменния клин. Хуан се хвърли в нишата точно в мига, когато покритият с тиня под стигна до нея. Притисна се вътре колкото можа. Създателите на шахтата обаче не бяха имали грамадни кислородни бутилки, така че той едва се събра вътре. Гледаше с ужас как подът се издига все по-високо и по-високо. Мина покрай коленете му и продължи нагоре. Не се понесе като тапа към повърхността, а се възнасяше царствено.
Тогава Хуан осъзна, че комуникационният кабел от фибростъкло се намира между сала и стената, и се помоли да не бъде прекъснат. Точно в този миг откъснатият край се залюля над него, а пластмасовият кожух бе размазан. Секунда по-късно краят от въжето на лебедката също падна покрай нишата.
Нямаше представа как салът ще спре, но трябваше да го направи, защото иначе братята Рониш щяха да са загинали тук преди седемдесет години.
Когато погледът му падна върху страната на сала, една от тайните беше разкрита. Отгоре имаше само тънък слой тиня, докато останалото беше от метал. Когато почука по него, издрънча на кухо. Металът беше издържал векове в солената вода, защото създателите му го бяха покрили със слой злато. Златото не ръждясва.