Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Петролни платформи. Точно това бяха — малки плаващи сондажни кули.
Сега, когато разбра същността на построеното от аржентинците, тя осъзна, че трите странни хълма близо до кея са огромни складови цистерни, заровени под редути от пръст. Сондажните платформи във водата не бяха изследователски — не, те се готвеха да започнат пълен производствен цикъл. Кеят не беше достатъчно голям за последното поколение супертанкери, но със сигурност можеше да обслужи някой с вместимост сто хиляди тона.
Линда знаеше, че това противоречи напълно на един от най-важните договори. От началото на 60-те години документът защитаваше Антарктида като поле за научна дейност и постановяваше, че никоя нация не може да предявява претенции за суверенитет върху някоя нейна част. Също така подписалите го нямаха право да копаят руда или да сондират за петрол на сушата или в океана.
Линк я потупа по рамото и посочи на юг. Там имаше сграда, отделена от останалите, но Линда не разбра защо е предизвикала интереса му и го погледна въпросително.
— Мисля, че е ракетна батарея — каза той.
Ако беше прав, това беше още едно нарушение. Тя направи десетина снимки с цифровия апарат през бинокъла за нощно виждане. Нямаше да бъдат кой знае колко качествени, но щяха да послужат за доказателство.
Линк се плъзна обратно по хребета.
— Какво мислиш? — попита той, когато бяха в безопасност.
— Трябва да призная, че гаучосите не са си губили времето. Забеляза ли айсбергите в океана?
— Аха, петролни платформи.
Линда кимна.
— Трябва да докладваме видяното.
Задуха вятър. Не беше достатъчно силен, за да мине за буря, но видимостта се влоши значително и Линда почувства как студът отново прониква през дрехите й. Хубавото беше, че още можеше да различава следата от болтове и гайки. Линк продължи да оглежда околността, затова пръв забеляза моторната шейна. Блъсна Линда толкова силно, че тя си изкара въздуха при падането. Не знаеха дали са ги забелязали и докато самотният фар на машината подскачаше в мрака, преживяха няколко напрегнати минути. Времето се точеше, но, изглежда, водачът не ги видя. Или беше решил, че вятърът му играе номера. Ревът на шейната започна да се отдалечава, но в последната секунда водачът завъртя кормилото докрай и се понесе право към тях.
Линк изруга и опря автомата на рамото си.
Не можеше да види какво прави водачът заради блясъка на фара, но пукотът на изстрел проникна през шума на мотора. Куршумът профуча някъде из висините, защото моторната шейна се движеше бързо по неравностите. Още малко и щеше да ги прегази. Линк опипа с огромните си ръкавици предпазителя и изведнъж осъзна, че няма да има време да го свали и да даде изстрел. Скочи на крака, хвана автомата за цевта и го размаха като бейзболна бухалка.
Прикладът се стовари върху главата на водача, той излетя от седалката и се просна на леда. Моторната шейна спря сама, защото обезопасителният ключ, вързан за ръката на мъжа, изскочи от запалването. На светлината на фара играеха снежинки.
Линда изтича при проснатия на земята аржентинец. Той не помръдваше. Гръбнакът му беше счупен. Линда се изправи.
— Мъртъв ли е? — попита Линк.
— Да.
— Днес той, утре — ние — отбеляза той с фатализма на професионален войник.
Вдигна тялото на аржентинеца и го пренесе при моторната шейна. Внимателно го положи на леда и стисна ръкохватките на машината. Разкрачи крака, напрегна мускули и обърна двеста и трийсет килограмовата машина настрани, сякаш беше играчка. После нагласи аржентинеца така, че смъртта му да прилича на нещастен случай.
— Ще ми се да можехме да използваме шейната — въздъхна Линда.
— Разходката ще ти дойде добре — ухили се Франклин Линкълн.
— Първо каза, че трябва да понатрупам месце, а сега твърдиш, че имам нужда от физически упражнения.
Линк не отговори и продължи да бъхти по дългия път към Мърф и техния снегомобил, който щеше да ги приюти на топло и да ги закара обратно до „Уилсън-Джордж“.
16.
В Бремертън, Вашингтон, единственото изискване на Хуан и Макс към хотела беше да има интернет, защото Кабрило искаше да изпрати снимките от шахтата на Еди Сенг на борда на „Орегон“ и да получи превод възможно най-бързо.