Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
По златото имаше резки като от нож и той реши, че вероятно някой от братята Рониш си е помислил, че целият сал е от злато. Но слоят беше с дебелина едва милиметър. Там, където бяха останали следи от ножа, се виждаше, че салът е направен от бронз. Бронзът беше по-устойчив на корозия от други метали, но Хуан знаеше, че след няколко десетилетия солената вода ще прояде оголените от ножа места. Кухият сал щеше да се напълни с вода и капакът никога вече нямаше да се задейства.
Кабрило прецени, че кухият капак е дебел около три метра, и долният му ръб спря точно при горния край на нишата. Сигурно се беше опрял в друг клин в стената, който той не беше видял. Изплува от нишата и погледна нагоре. В долния край на капака имаше ръкохватка. Стисна я и дръпна малко. Плавателността на капака беше изчислена толкова точно, че успя да го смъкне малко надолу. Знаеше, че може да се измъкне, като върже оловния си колан за дръжката и изчака в нишата капакът да потъне. Предположи, че братята Рониш са направили точно това, само че тяхната тежест се беше изхлузила. Спусна се покрай мястото, където беше лежало кухото дъно, и продължи надолу.
В самия център на дъното на шахтата намери купчина камъни от плажа. Противотежестта на братята Рониш. Торбата, в която са били, отдавна се беше превърнала в нищо от солената вода на Тихия океан. Другото откритие, което направи, беше много по-интригуващо. От основната вертикална шахта започваше нисък тунел.
Той влезе в него и кислородните му бутилки се удариха в тавана. Тунелът завиваше рязко нагоре и това го накара да спре няколко пъти, за да позволи на излишния азот да се разтвори и да напусне кръвоносната му система. Провери запаса си от кислород. Ако не се забавеше много, всичко щеше да е наред.
Внезапно лъча от шлема му се отрази в нещо над главата му. Наближаваше повърхността, въпреки че все още беше на много метри под земята. Прецени и че човек може да изплува от нишата дотук, без да си поема въздух, стига отливът да е достатъчно нисък.
Издигаше се бавно с протегнати напред ръце, за да предотврати сблъсъка с евентуално препятствие. Озова се в пещера, висока около два метра. Предположи, че е естествено образувание, защото би отнело години да се изсече в скалата.
Лъчът от лампата на шлема му кръстосваше насам-натам по влажния камък, докато не спря на нещо, което висеше на стената.
Над водата имаше плочка, направена от някакъв метал. Вероятно бронз, предположи той. На нея имаше нещо като китайски йероглифи и очертанията на крайбрежие с навлизащ дълбоко навътре залив.
Беше предположил, че след като аржентинците се появиха в къщата на Джеймс Рониш, шахтата на съкровището няма нищо общо с някакъв капер от седемнайсети век, но не бе очаквал подобно нещо. Какво правеха китайски йероглифи на това място?
И защо гаучосите се интересуваха от тях?
Кабрило знаеше, че винаги трябва да се доверява на инстинктите си. Бяха му служили добре, докато беше в ЦРУ, и още по-добре, откакто основа Корпорацията. По неизвестни причини някой беше положил големи усилия да скрие плочката, но също така се бе погрижил и да може да бъде намерена. Логиката на това му убягваше и единствената му надежда беше, че написаното на нея ще обясни всичко. Знаеше, че е попаднал на нещо и то далеч надхвърля значимостта на изчезналия цепелин и сваления сателит.
Тъй като оптичният кабел беше скъсан, не можеше да запише изображението на бронзовата плочка, затова измъкна малък цифров апарат от кесията, вързана на кръста му. Направи няколко снимки, а светкавицата заслепяваше очите му след дългото време, прекарано в шахтата.
Потопи се отново и пое към главната шахта. Наложи си да се съсредоточи върху гмуркането.
Когато стигна до нишата и големия плуващ капак, откопча колана с тежести и го преметна през дръжката, която китайците бяха направили за тази цел. Знаеше, че тайната на шахтата със съкровището е много стара. Кога китайците са били в щата Вашингтон достатъчно дълго, за да преустроят пещерната система така, че да отговаря на техните нужди?
Хуан, трябва да се съсредоточиш.
След като коланът с тежести зае мястото си, добре уравновесеният капак бавно започна да потъва. Хуан се пъхна в нишата и го зачака да мине покрай него. Помогна му, като опря ръце в страната му и го натисна надолу. Скоро пътят за изплуване беше открит. Без колана с тежести той трябваше да се бори да не изплува твърде бързо и спираше за декомпресия. Когато главата му се показа над водата, кислородните бутилки бяха вече празни.