Тайната на остров Пайн

— И каква е тя?

— Трябва да попиташ доктор Хъксли.

Чу се внезапен остър пукот.

— Линда, Мърф, имаме си компания — баритонът на Линк закънтя из цялата станция.

Двамата грабнаха автоматите си от пода и изхвръкнаха от зловещата стая. Намериха Линк в залата за почивка.

— Какво откри?

— Разни странни неща, но не сега. Един снегомобил идва към нас от юг. В тази посока е аржентинската изследователска станция, нали?

— Да — кимна Линда. — Може би на петдесетина километра надолу покрай крайбрежието.

— Видях ги, когато се връщах. Разполагаме с по-малко от минута.

— Всички навън.

— Не, Линда, отвън няма достатъчно прикритие. Ще ни видят.

— Добре, намерете си скривалища и пазете тишина. Нека приемем, че искат да поразузнаят и не се готвят да се настанят тук. Ако ви открият, стреляйте!

— Ами ако са учени, които просто искат да проверят станцията? — попита Марк.

— Щяха да са се появили тук преди седмица, когато нашето правителство ги помоли. Хайде, действайте.

Линда се върна в стаята на Анди Генгъл. Таванът беше направен от акустични плочи, изработени от подобен на картон материал. Тя се изкатери на гардероба и вдигна една от плочите с дулото на автомата. Между окачения таван и изолирания купол на покрива имаше разстояние около метър. Остави автомата на профилите и се изтегли. Дебелите дрехи правеха задачата почти невъзможна, но след много въртене и ритане, тя успя да се промуши до кръста през отвора.

Чу, че предната врата се отваря, и някой се провикна на испански. Тя вдигна крака в тясното пространство и внимателно постави плочата на мястото й. Наблизо имаше дебела изолирана найлонова тръба, от която духаше топъл въздух в помещението. Линда я издърпа от решетката и си осигури добра наблюдателница.

Адреналинът, влял се в кръвоносната й система, когато чу предупредителния вик на Линк за снегомобила, бавно започна да спада и тя отново усети студа. Не бе изложена на пристъпите на вятъра, но температурата в пространството между окачения таван и купола на жилищния отсек беше около минус трийсет. Чувстваше лицето си вкочанено, а връхчетата на пръстите й започнаха да губят чувствителност въпреки дебелите ръкавици. Това, че стоеше неподвижно, влошаваше положението.

Отдолу се чуха нови крясъци на испански. Тя затвори очи и си представи как войници разузнават базата така, както тя и екипът й бяха направили току-що. Какво щяха да си кажат за клането и дали щеше да им пука?

Внезапно в стаята влезе мъж с бяла арктическа униформа и голям пистолет. Носеше маска, подобна на нейната, и тя не можеше да види чертите на лицето му. Той също се вторачи в кървавия надпис на стената.

Изведнъж капка от протеклия й нос падна на рамото на мъжа. Той я бръсна с ръка, без да обърне глава, и тръгна да излиза.

Линда се раздвижи и запълзя на четири крака по металните профили, които държаха плочите на тавана. Те не бяха предназначени да издържат теглото на човек и тя се страхуваше, че всеки момент може да поддадат.