Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Пейзажът представляваше непрекъсната бяла шир. Дори далечните планини още бяха покрити със зимния лед. Част от него щеше да се стопи през пролетта, за да се покажат сивите гранитни склонове.
За разлика от другите райони на Антарктида, където дебелината на леда се измерваше в километри, тук вероятността да пропаднат в скрита пукнатина беше малка, затова Линк караше бързо и веригите с лекота загребваха набръчканата от ветровете снежна повърхност.
— Смята се — заговори Марк, за да прекъсне скуката, — че планините вляво от нас са продължение на Андите в Южна Америка. — Замълча, защото никой не каза нещо по въпроса.
Три часа монотонно пътуване ги изведе на три километра и половина зад аржентинската станция. Като се имаше предвид войнствената природа на сегашния аржентински режим, решиха, че ще има някаква охранителна система за периметъра на станцията. Най-вероятно патрули на моторни шейни. Линда прецени, че три километра и половина е достатъчно близо, и от тук щяха да поемат пеша.
Тя и Линк застягаха облеклото си. Марк щеше да остане в снегомобила и да го пали от време на време, за да не изстине напълно и в случай на неприятности да може да го подкара.
Взеха оръжията си и скочиха на леда. Беше тъмно, но облаците се бяха разнесли, позволявайки на луната да осветява до блясък снега.
Нощта беше призрачно тиха. Струваше им се, че единствените звуци на този свят са дишането им и скърцането на снега под апреските. Сякаш крачеха по повърхността на негостоприемна планета. В известен смисъл това беше истина, защото без специалното им защитно облекло не биха оцелели и пет минути.
Линда беше напъхала в джоба си болтове и гайки от кутията с инструменти в снегомобила и пускаше по една на всеки двайсетина метра. Металът изглеждаше почти черен на фона на снега и лесно се забелязваше. Тя носеше преносим джипиес, но черните метални трохи бяха нискотехнологичната й осигуровка.
Бяха изминали километър и половина, когато Линк внезапно се просна по корем. Линда го последва и започна да оглежда хоризонта.
— Нищо не виждам — прошепна тя.
Линк започна да пълзи. Тя го последва, повтаряйки движенията му, и тогава видя какво е привлякло вниманието му. В снега имаше следи от моторна шейна. Явно аржентинците патрулираха периметъра на своята база.
— Това те кара да се питаш какво толкова има да пазят — отбеляза Линк.
— Хайде да разберем.
Изправиха се и поеха нататък. Като бивш тюлен, Франклин Линкълн беше винаги нащрек, но сега се движеше с удвоено внимание. На всеки няколко крачки оглеждаше голата пустош и сваляше качулката на канадката си, за да се ослуша за далечно бръмчене на двигател.
Задната страна на аржентинската изследователска станция беше защитена от ниски насечени хълмове. Тук снегът и ледът бяха ответи, така че имаше оголени места, от които стърчаха каменни зъбери, черни като нощта. Изкачването не беше от трудните, но те се движеха преднамерено бавно и предпазливо. Дебелите им апрески не бяха подходящи за това упражнение, а и непрекъснато трябваше да се озъртат за патрули.
Стигнаха горе и извадиха биноклите си за нощно виждане, преди да надникнат от хребета.
Линда не знаеше какво да очаква. Предполагаше, че аржентинците имат нещо подобно на „Уилсън-Джордж“, но онова, което лежеше в краката там между хълмовете и океана, беше удивително. Това не беше малка отдалечена изследователска станция, както се твърдеше, а по-скоро пръснал се на всички страни град, толкова умело маскиран, че трудно можеше да се определи големината му. Имаше дузини сгради, издигнати на нещо, което приличаше на леден шелф, но всъщност беше изкуствена структура. Тъй като природата се ужасява от правите линии, всички сгради бяха с извити форми, за да не бъдат забелязани очертанията им от сателитите.
Огромни бели платнища скриваха допълнително части от станцията. Линда реши, че са от кевлар, за да устоят на стихиите. Освен това имаше голям кей с няколко стоянки, направени така, че да приличат на лед.
В естествения залив, който станцията използваше, нямаше лед, като се изключат няколкото високи айсберга. Тя увеличи изображението на един от тях. Нещо не беше наред. В сравнение с основата си те бяха прекалено високи. Последната буря трябваше да ги е обърнала. Без изключение. Тогава осъзна, че те също са изкуствени.