Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Марк се извърна към нея:
— Преди няколко дни имах чувството, че съм на снимачната площадка за „Апокалипсис сега“. А сега имам усещането, че гледаме декори от филма „Нещото“.
— Интересно сравнение, но не това имах предвид.
— Бих казал, че няма никой вкъщи.
— И на мен така ми се струва — кимна Линда и напъха бинокъла обратно в раницата. — Да вървим, но се движете приведени.
Антарктическото облекло вършеше добра работа, но не можеше да стопли смразеното й сърце. Мрачното й предчувствие се засилваше с всяка предпазлива крачка към базата.
Нямаше никакви следи, което означаваше, че след бурята не е имало движение. Линк започна да се качва по стълбата към входа, като държеше автомата си в готовност, Марк зае позиция от другата страна на вратата, а Линда предпазливо посегна да я отвори. Вратата се отвори навън и откри сумрачното фоайе. Основната входна врата в комплекса беше открехната, което означаваше, че топлината, насъбрала се зад дебело изолираните външни стени, вече е излетяла. Нямаше надежда някой от учените да е оцелял толкова дълго на този студ.
Линда махна на Линк да огледа. Бившият тюлен кимна и надникна през вратата. Трепна леко, след това се обърна на другата страна.
— Това не е на хубаво — измърмори той.
Линда се приближи и погледна сама. В помещението цареше пълен хаос. Подът беше осеян с дрехи. Чекмеджетата бяха изпразнени и запратени на земята. Пейката, но която работниците бяха обували апреските си, беше обърната върху тялото на жена, посиняло от студа. На лицето й имаше посмъртна маска от скреж, чиито малки кристали правеха очите матови.
По-лошото бе кръвта — замръзнала на локва под тялото. Кръв имаше и по гърдите на жената, и по стените.
— Огнестрелна рана? — попита Линда, като си свали маската.
— Нож — изсумтя Линк.
— Кой може да го е направил?
— Не знам. — Той огледа помещението, преди да прекрачи прага. Линда и Марк пристъпиха след него.
След десет минути вече знаеха, че всички в станцията са мъртви. Труповете бяха общо четиринайсет. Всички носеха белезите на ужасяваща смърт. Повечето бяха заклани и лежаха в замръзнали локви кръв, а по две тела имаше рани от удар с тъп предмет. Ръцете на един труп бяха счупени и костите се бяха сцепили — очевидно човекът се беше съпротивлявал. Друг имаше вид на прострелян с едрокалибрено оръжие, макар че в базата нямаше оръжия. Всъщност на целия континент нямаше огнестрелни оръжия.
— Един липсва — каза Линда. — Зимният екип на „Уилсън-Джордж“ се състои от четиринайсет души.
— Липсващият трябва да е нашият убиец — подхвърли Марк.
— Ще отида да проверя гаража — обяви Линк. — Колко снегомобила трябва да има?
— Два снегомобила и две моторни шейни.
Няколко минути по-късно, докато Линда претърсваше чекмеджетата на едно писалище, Марк я повика в другия модул. Гласът му така я стресна, че тя подскочи. От станцията и зловещите й обитатели я побиваха тръпки. Меко казано.
Тя намери Марк в едно от малките помещения. Лъчът на фенерчето му беше насочен към кървавите следи по стената. Отне й почти секунда, за да осъзнае, че не става дума за случайни цапаници. Това беше текст.
— Какво значи това?
— Осакати Гьоринг заради гарвана Никол.
— Да не иска да каже, че са избити от Херман Гьоринг?
— Не мисля — отговори Марк.
— В това няма никакъв смисъл. Никой в базата не се е казвал Никол. Проверих списъка на екипа.
Мърф не отговори. Устните му помръдваха, докато четеше странното изречение отново и отново.
— Какво мислиш? — попита Линда накрая.
— Чия е стаята?
— Не съм сигурна. — Огледаха се и скоро попаднаха на книга, надписана: „Собственост на Андрю Генгъл“.
— Какъв е бил?
— Мисля, че техник. Току-що дипломирал се студент, ако не се лъжа.
— Освен това е нашият убиец, който е направил признание, преди да извърши престъплението. Бил е и много болен.
— Не думай. Тринайсет трупа. Заклани. Значи е бил болен, а?
— Имал е афазия.
— Какво е това?
— Разстройство на речта. Болният не може да борави както трябва с езика. Обикновено причината е удар, нараняване на мозъка или е следствие от развитието на тумор, Паркинсон или Алцхаймер.
— И как стигна до този извод?
— Докато бях в Масачузетския технологичен институт имаше една игра, която играех със студенти по неврология. Съставяхме изреченията така, сякаш страдаме от афазия, и другите трябваше да отгатват какво искаме да кажем.