Тайната на остров Пайн

— Значи стигат до Америка, но вече са минали няколко години, откакто Колумб е бил там — каза Макс, доволен, че няма нужда да се пренаписва историята.

— Всъщност от това, което знам, мисля, че първо попадат в Южна Америка. Обаче имат проблем. Както Цаи пише, един от корабите бил прокълнат, защото се намирали в „дяволски студен залив“. Предполагам Тера дел Фуего.

— Какво се случило?

— „Екипажът бил завладян от злото“. Това пише Цаи. Толкова силно зло, че той се видял принуден да заповяда корабът да бъде разрушен, а екипажът — оставен да умре. Потопили го, като поставили взрив на корпуса.

— Колко големи са били тези кораби? — полюбопитства Хенли.

— Дължина над деветдесет метра и екипаж от около четиристотин души.

Впечатлен от средновековните китайски корабостроители, Макс подсвирна тихо.

— Обяснява ли каква е природата на това зло?

— Не. Но цялостното предназначение на шахтата е да посочи местонахождението на кораба. Той пише, че злото, което го заобикаля, никога не бива да бъде доближавано. Но бил и прагматичен човек. На борда имало приказни богатства, съкровище, което били готови да разменят с местните жители. Цаи оставя два отличителни знака. Единият, с който отдава почит на боговете на долния свят, а другият е в чест на небесните богове.

— Нещо под земята и нещо над нея — започна да размишлява Хуан. — Какъв е другият знак?

— Цаи пише единствено, че може да бъде видян от небето. И че са го оставили на двеста дни от шахтата със съкровището.

— Двеста дни? — оплака се Макс. — Какво е това, по дяволите?

— Предполагам — продължи Еди, — че означава двестадневно плаване на юг от остров Пайн. Очевидно братята Рониш са решили, че се намира някъде около двайсет и петия паралел.

— Чакай малко — намеси се Хуан. — Ако са търсели знак, оставен от китайски адмирал, какво са правили толкова навътре в сушата? Какъвто и знак да е оставил, със сигурност е близо до брега.

— Не знам.

— Трябва да поработим с листата, които намери при падналия цепелин — предложи Макс. — Отговорът може да е в техния полетен дневник.

— Трябва да научим повече за този адмирал Цаи — каза Ерик Стоун, който преди това седеше пред бойния пост щурвал, но сега беше при Еди. — И какво е имало на борда на кораба? Това може да се окаже значително археологическо откритие.

— Всъщност — обади се Макс — трябва да се запитаме заслужава ли си да се занимаваме още с това. Какво е то за нас?

— Мисля, че отговорът е очевиден — отговори Стоун. — Това е нещо, от което се интересува аржентинското правителство. Режим, който в момента е в лоши отношения със Съединените щати. Каквито и да са техните планове, не може да са нещо добро.

— Съгласен съм — каза Кабрило. — Генералисимусът се интересува от това, така че, докато не разберем каква е тяхната гледна точка, по-добре да не се отказваме. А какво ще кажеш за рисунката на този залив или проток?