Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Ерик млъква, не знае какво да каже.
— Съжалявам — казва Юна, гледайки пътя.
Минават покрай магазин за евтини стоки със счупени прозорци. Юна присвива очи в огледалото за обратно виждане. Жена със забрадка мете парчетата стъкло по земята.
— Не знам какво се случи с Ева, докато беше моя пациентка — казва Ерик. — Самонараняваше се и ставаше напълно параноична, винеше мен и хипнозата ми за всичко, не трябваше да я включвам в групата, не трябваше да хипнотизирам никого.
— Но на Шарлот си помогнал — възразява Юна.
— Така изглежда — тихо казва Ерик.
Точно след кръговото движение прекосяват влакови релси, завиват вдясно на спортното игрище, минават през един поток и спират до големите сиви блокове.
Юна посочва жабката.
— Би ли ми подал отново пистолета?
Ерик отваря жабката и му подава тежкото оръжие. Юна проверява цевта, пълнителя и предпазителя, преди да го сложи в джоба си.
Бързо прекосяват паркинга и минават покрай площадката с люлки, пясък и катерушка.
Ерик посочва входа, поглежда нагоре и вижда, че на почти всички балкони има светещи лампички и сателитни чинии.
От вътрешната страна на заключената врата на входа стои възрастна жена с проходилка. Юна почуква и маха весело. Тя ги гледа и поклаща глава. Юна показва полицейската си легитимация през стъклото, но тя отново само поклаща глава. Ерик търси в джобовете си и намира пощенски плик с квитанции, които трябваше да занесе в счетоводството. Приближава до вратата, почуква и показва плика. Жената веднага се придвижва до електрическата ключалка и натиска копчето.
— Това пощата ли е? — пискливо пита тя.
— Експресна поща — отговаря Ерик.
— Тук е такава врява — прошепва жената към стената.
— Какво казахте? — пита Юна.
Ерик разглежда таблото с имена и намира Вероника Андершон на първия етаж. Тясното стълбище е надраскано с червен спрей. От шахтата за боклук мирише неприятно. Спират пред вратата, на която пише Андершон, и позвъняват. Нагоре и надолу по стълбите има следи от кални детски ботуши.
— Позвъни отново — казва Ерик.
Юна отваря процепа за пощата и се провиква, че има писмо за нея от наблюдателницата. Ерик вижда как главата на инспектора е отблъсната като от вълна.
— Какво има?
— Не знам, но искам да изчакаш отвън — казва Юна с притеснен поглед.
— Не — отговаря Ерик.
— Ще вляза сам.
Зад някоя от вратите на първия етаж се чупи чаша. Юна изважда кутийка с два тънки стоманени инструмента. Единият е огънат на върха, а другият много прилича на тънък ключ.
Като че ли прочел мислите на Ерик, Юна промърморва, че е напълно в реда на нещата да влезеш в апартамент без съдебно решение за обиск.
— Според новия кодекс е достатъчно да има сериозни основания — казва той.
Току-що е вкарал първия инструмент в ключалката, когато Ерик протяга ръка и натиска дръжката. Вратата не е заключена. Когато отварят, ги лъхва силна смрад. Юна изважда оръжието си и прави рязък знак на Ерик да чака отвън.
Ерик чува как силно бие сърцето в гърдите му, чува бученето на кръвта в ушите си.
Тишината вещае нещо ужасяващо. Бенджамин не е тук. Лампите на стълбището изгасват и тъмнината го застига. Не е съвсем тъмно, но очите му трудно откриват опорни точки.
Изведнъж Юна се появява пред него.
— Мисля, че трябва да дойдеш с мен, Ерик — казва той.
Влизат и Юна запалва лампата. Вратата на банята е широко отворена. Миризмата на разложение е непоносима. В захабената вана без вода лежи Ева Блау. Лицето й е подуто и около устата й лазят мухи. Синята блуза се е вдигнала; коремът е издут и синьо-зелен. По двете й ръце има дълбоки черни разрези. Платът на блузата и русата коса са слепнали със съсирената кръв. Кожата й е светлосива и по цялото тяло се вижда добре очертана кафява мрежа от кръвоносни съдове. Застоялата кръв е изгнила във венозната система. По краищата на очите, ноздрите и устата са се събрали малки жълти яйца на мухи. Кръвта е преляла от канала и е потекла върху малката постелка за баня. Ресните и краищата й са потъмнели. До тялото във ваната лежи кървав кухненски нож.
— Това тя ли е? — пита Юна.
— Да. Това е Ева.
— Мъртва е най-малко от седмица — изрича той. — Коремната кухина е доста подута.
— Виждам — казва Ерик.
— Значи не тя е отвлякла Бенджамин — отбелязва Юна.