Град на паднали ангели

отстрани по бедрата си и нагоре под роклята. Очакваше той да смъкне чорапогащника й, но

вместо това той заби пръсти в тънката материя и я разкъса, плъзна ръце отдолу и докосна

голата й кожа Беше й ужасно студено на местата, където падаше дъждът, но гореше

навсякъде, където Джейс я докосваше. Тя плъзна ръце под ръба на залепналата по тялото му

черна тениска и позволи на пръстите си да изследват стегнатата, гореща кожа върху ребрата

и извивките на корема му. Косата й беше прогизнала, по гърба на роклята и се стичаше

студена вода, но устата му беше гореща върху нейната, той я целуваше страстно и още по-

страстно…

Ужасяващ стържещ звук избухна в ушите на Клеъри, и я откъсна от целувката и дъжда. С

въздишка отблъсна Джейс от себе си толкова силно, че когато той я пусна, тя падна от

тонколоната и се приземи нестабилно на краката си, после набързо оправи роклята си.

Сърцето й силно биеше в гърдите, като стенобойна машина, и тя се почувства замаяна.

— По дяволите! — Изабел стоеше в края на алеята, мократа й черна коса се виеше като

пелерина около раменете й. Тя ритна една кофа за боклук по пътя си и се намръщи. — За

Бога! Не мога да повярвам! Защо? Какво имате против спалните? И уединението?

Клеъри погледна Джейс. Той беше прогизнал до кости, вода се лееше от него като из ведро,

светлата му коса, залепнала за главата, изглеждаше почти сребърна на слабата светлина на

далечните лампи. Само като го погледна, на Клеъри й се прииска да го докосне отново, без

значение, че Изабел беше там — копнежът й бе толкова силен, че чак я болеше. Той зяпаше

Изи с изражението на някой, който грубо е бил събуден — объркан, ядосан, осъзнал, че вече

не спи.

— Просто търся Саймън — каза Изабел в свое извинение, виждайки изражението на Джейс.

— Той избяга от сцената и нямам представа къде е отишъл. — По някое време музиката

беше спряла, осъзна Клеъри; не беше забелязала кога. — Няма значение. Очевидно не е тук.

Вие продължавайте. Винаги съм казвала че няма нищо лошо да използваш една идеална,

хубава тухлена стена, щом има кого да натиснеш върху нея. — И тя тръгна наперено обратно

към бара.

Клеъри погледна Джейс. По всяко друго време двамата щяха да се разсмеят на настроението

на Изабел, но в изражението му нямаше смях и тя веднага разбра, че каквото и да беше

станало между тях — каквото и да беше разцъфнало в моментната му загуба на контрол, —

то вече беше приключило. Усещаше вкуса на кръв в устата си, но не знаеше дали тя беше

захапала устната си или той.

— Джейс… — пристъпи към него.

— Недей — каза той с дрезгав глас. — Не мога.

И после изчезна, побягна бързо, както само той можеше — една неясна фигура, която

изчезна в далечината, преди дори да е успяла да си поеме въздух и да извика след него.