Конспирация за Короната

са убили баща ми, са погубили и Олрик. Хвърлили са тялото му в река-

та. Брат ми е мъртъв, Брага! Единствената причина, поради която още не

съм наредила коронацията си, е спазването ми на указания траурен пери-

од. Той скоро ще изтече, така че внимавай как ми говориш, вуйчо, да не

би да забравя за роднинството ни.

– Докато нямам тялото му, Ариста, трябва да считам брат ти за жив.

Като такъв, той все още е законният владетел и ще продължа да се опит-

вам да го намеря с всички сили – въпреки твоята намеса. Дължа го на ба-

ща ти, който ме назначи на тази позиция.

129

Конспирация за Короната

– Ако не си забелязал, баща ми е мъртъв. Трябва да отдаваш повече

внимание на живите, или няма да останеш главен канцлер на Меленгар

за дълго.

Брага започна да казва нещо, сетне спря, за да си поеме дъх.

– Ще отговориш ли на въпросите ми или не?

– Давай, питай. Ще реша, след като ги чуя – тя небрежно отиде до

масата с карти и приседна, кръстосвайки крака в глезените, като разсеяно

изучаваше ноктите си.

– Капитан Уайлин докладва, че е приключил разпитите на тъмнич-

ния персонал – Брага се изправи и излезе иззад бюрото, за да се изправи

срещу Ариста. В ръката си държеше пергамент, в който надничаше за

справка. – Посочва, че си посетила затворниците след мен и брат ти. До-

вела си двама монаси със себе си, които впоследствие са били открити

със запушени усти, приковани на мястото на затворниците. Вярно ли е?

– Да – отвърна тя простичко. Ерцхерцогът продължи да я гледа, от

което мълчанието се възползва и се постара да увеличи дистанцията меж-

ду двамата. – По природа съм суеверна жена и исках да се убедя, че са

получили последно причастие, за да не ни безпокоят духовете им след

екзекуцията.

– Според доклада си заповядала затворниците да бъдат освободени

от веригите – Брага направи поредна стъпка към нея.

– Монасите ми казаха, че затворниците трябва да коленичат. Не ви-

дях опасност в това. Намираха се в килия с цяла армия пазачи отвън.

– Също така си влязла заедно с монасите и си накарала да затворят

вратата след теб – ерцхерцогът сега бе неудобно близо, изучавайки жес-

товете и изражението й.

– А споменава ли се, че напуснах преди монасите? Или че не съм би-

ла там, когато гадовете са ги нападнали? – Ариста се отблъсна от маса-

та, принуждавайки вуйчо си да отстъпи назад. Тя небрежно мина покрай

него и отиде до прозореца, който гледаше надолу към двора на замъка.

Някакъв човек сечеше и подреждаше дърва в подготовка за предстоящата

зима. – Признавам, че не беше най-умното нещо, което съм правила до-

сега, но никога не съм си мислела, че ще избягат. Та те бяха само двама!

– продължи да гледа разсеяно навън. Погледът й се премести от дървосе-

кача към дърветата, които се бяха простили с всичките си листа. – Това

ли е всичко, което те интересуваше? Разрешава ли канцлерът да се върна

към задълженията си на кралица?