Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– А когато вие влязохте в параклиса, тялото на краля виждаше ли се?
Ейдриън и Ройс поклатиха глави.
– Тогава това разкрива всичко – каза магьосникът, като че всичко бе
напълно ясно. Останалите объркано се вгледаха в него. Есрахаддон въз-
дъхна. – Джуджето е убило Амрат.
126
Майкъл Дж. Съливан
– Това е невъзможно – протестира Олрик. – Баща ми беше едър мъж
и кинжалът бе забит надолу. Джудже не би могло да го промуши в горна-
та част на гърба.
– Баща ти е бил в параклиса си, като всеки набожен крал, коленичил
със сведена глава. Джуджето го е убило, докато се е молел.
– Но вратата беше заключена, когато влязохме – каза Ейдриън. – И в
стаята нямаше никой друг краля.
– Нямало е никой видим за вас. Параклисът има ли олтар с шкаф?
– Да.
– Така беше и преди хилядолетие. Религията се променя бавно. Шка-
фът би бил твърде малък за човек, но джудже би могло да се побере с
лекота. След като е убило краля, то е заключило вратата и е зачакало да
откриете тялото – Есрахаддон замлъкна. – Не може да е правилно – вие
двамата да? – извъртя очи и поклати глава. – Ако това е било причинено
на езика ни, страхувам се да узная съдбата на всичко останало.
Заради заключената врата, нощен стражник или чистач не би открил
тялото по-рано. Само опитен крадец би могъл да влезе, какъвто предпо-
лагам поне един от вас е – последните думи произнесе, докато гледаше
към Ройс. – След като сте излезли, джуджето е изпълзяло, отворило вра-
тата и вдигнало тревога.
– Значи джуджето е посредник на църквата?
– Не – магьосникът въздъхна неудовлетворено. – Никое джудже не
би носило обикновен кинжал. Техните традиции се променят по-бавно и
от религията. Даден му е бил кинжалът от онзи, що го е наел. Открийте
този човек и ще откриете истинския убиец.
Всички гледаха зашеметени магьосника.
– Това е невероятно – рече Олрик.
– Не, не беше толкова трудно да се определи – магът кимна към ска-
лата. – Бягството бе тежко. Да говоря като вас е тежко. Да се определи
убиеца на крал Амрат бе… бе… леко?
– Леко? – запита Ейдриън. – Имаш предвид лесно.
– Как така лесно е противоположното на тежко? Това смисъл няма.
Ейдриън сви рамене.
– И все пак е така.
Есрахаддон изглеждаше объркан.
– Уви. Толкова помощ можах да ви предложа. Затова ще поемам по
пътя си. Както казах, очакват ме дела. Бе ли достатъчно съдействието ми, за да предотврати развързани езици?
– Имаш думата ми – Олрик протегна ръка.
127
Конспирация за Короната
Магьосникът погледна към отворената длан и се усмихна:
– Думата ти е достатъчна.
Обърна се и без да се сбогува, пое надолу по склона.
– Ще вървиш пеша? Доста ходене има, до което и да е място оттук –
викна подире му Ейдриън.
– Очаквам разходката с нетърпение – отвърна магьосникът, без да се
обърне. Следвайки древния път, зави и изчезна от поглед.
Останалите оседлаха конете си. Конете вече не притесняваха толко-
ва Майрън, защото той уверено зае мястото си зад Ейдриън. Дори не се
държеше, докато не заслизаха по склона в посока обратна на тази, в която
бяха дошли. Ейдриън очакваше да задминат Есрахаддон, но стигнаха до
дъното на клисурата без да го видят.
– Не е от обикновените хорица, нали? – запита Ейдриън. Все още се
оглеждаше за някаква следа от магьосника.
– Начинът, по който се измъкна от онова място ме кара да се чудя
какво точно сме сторили днес, като го пуснахме – каза Ройс.
– Нищо чудно, че императорът е имал такъв успех – Олрик се намръ-
щи и усука края на юздите си. – Макар че надали е минавало без отегче-
ния. Не протягам ръка често, но когато го сторя, очаквам да бъде приета.
Намерих реакцията му доста обидна.
– Не съм сигурен, че отказът му да ти стисне ръката е бил проява на
грубост от негова страна. Мисля, че е защото не е могъл – каза му Май-
рън. – Да ти стисне ръката, имам предвид.
– Защо не?
– В „Събраните писма на Диойлион“ се разказва малко за затваряне-
то на Есрахаддон. Отрязали и двете му ръце, за да намалят възможността
му да прави магии.
– О – каза Олрик.
– Защо ли имам чувството, че този Диойлион не е умрял от естест-
вена смърт? – запита Ейдриън.
– Вероятно е сред лицата в онзи коридор – Ройс пришпори коня си
надолу по склона.
128
Майкъл Дж. Съливан