Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Хората бяха изненадани от неочакваната заповед. Поглеждаха се един друг и се чудеха какво става.
— Разбра ли ме, Паули? Червения е finito, свършено е с него. — Бепи огледа всеки поотделно, преценявайки реакциите им.
— Да, Беп — отговори Паули и хвърли бърз поглед към Червения. — Всичките ни пари от залозите и лихвите ще отиват у Але или мен — повтори Бепи. — Това е новият договор, Паули. Както Рузвелт, ние правим нов договор със себе си. — Той се обърна към Маймуната: — Маймун, вече си общ управител на всички снекбарове. Ще носиш костюм, не престилка. Да не съм те видял повече с тая престилка. Ти беше лоялен, затова сега си шеф. — Бепи се пресегна и докосна ръката му. — Отиди да си купиш шест костюма и хвърли тоя парцал. Той ще ти ги плати. Нали, Червен?
Червения продължи да седи с гневно изражение, без да отговори.
— Отсега нататък кабинетът на Червения е твой, Маймун. Към него върви и цицестата секретарка, ако я искаш. Ще правиш всички вноски по сметките на фирмата, ще управляваш паричния оборот, ще подписваш всички фирмени чекове и ще съхраняваш чековите книжки и вносните квитанции за мое сведение. Ако имаш някакъв проблем, обръщай се към мен. Само към мен. Разбра ли? — Маймуната кимна. — Този следобед смених всички банкови сметки на фирмата. Червения няма право да се подписва за нищо. Дори и за безплатен обед. Също така уведомих банката, че Червения е уволнен и си назначен ти, считано от днес. Разбра ли?
— Да, Бефино, разбрах — отговори Маймуната със светнало от вълнение лице.
— Ще отидеш при госпожа Стайнбърг. Тя те очаква. Трябва да сложиш подписа си в досиетата на сметките ни.
Червения продължаваше да мълчи, а Бепи не спираше словесното му бичуване.
— Червен, колко каза, че получаваш за заплата? Триста и петдесет долара седмично ли? Е, моята заплата в „Жюл Харт и съдружници“ е само сто и петнайсет. Отсега нататък ще ти плащам същите пари, като вече даже не си длъжен да идваш на работа. Можеш да си стоиш вкъщи или да откриеш нови заведения за оня тип Джони Мак. Най-добре е да се ожениш и да престанеш да онанираш. Отразява ти се зле на мозъка. През последните дни взе някои много лоши решения. — Бепи се приближи към Червения. — Сега си даже по-добре от мен. Аз трябва да ходя на работа всеки ден срещу сто и петнайсет долара, за да поддържам репутация на порядъчен човек. Не мога да си позволя да проваля прикритието си. Но днес ти разруши своето. Ти си мой враг. Това известно ли ти е? Стана ти навик да ме прецакваш, Червен — мен, стария ти приятел от детинство! — Разгневяваше се все повече и повече, обаче Червения само го гледаше предизвикателно. — Дебелогъзо копеле, по неизвестни причини не показваш никакви емоции. Правиш се на горд, но в теб виждам една жалка, мизерна душица, лишена от кураж. — Бепи се обърна настрани. — С други думи, в моите очи не струваш даже колкото едно лайно! Маймун, подпиши първия си чек и дай на Червения сто и петнайсет долара, като приспаднеш данъците, и още днес вземи ключовете от него и от Голямата цица. Когато на мен ми повишат заплатата, ще вдигнем и неговата. Червен, няма да получаваш дял от печалбите. Свърши се тая. Официално и пред всички те отстранявам. Ah finito. С мен повече нямаш работа. И гледай да не те хванат, че ядеш в някое от заведенията ми. Ah capeesh, миланецо?
Бепи огледа всички в стаята и след това го освободи с думите:
— Предай много поздрави от мен на твоя голям трепач. Сега ми се махай от погледа!
Червения стана и погледна Бепи отблизо в лицето. Очите му бяха пълни с омраза. Първоначално Бепи се обърна настрани, но после бързо върна погледа си върху Червения.
— Наистина ли трябваше да стане така? — попита той. — Дори за мен е трудно да го приема. Винаги сме били всички заедно. Започнахме всички заедно. Защо забрави толкова бързо за нас, за онова „наше нещо“?
Всички в стаята усещаха, че отстраняването на Червения е болезнено за Бепи. Никога не го бяха виждали толкова емоционален и разгневен. След излизането на Червения настана продължителна и тягостна тишина.
След време Бепи се обърна към хората си:
— Сега да се заемем с организацията. Появява се конкуренция и те са подли убийци, имащи намерение да ни очистят. Целта им е да завладеят нашия бизнес. Искам да ми се докладва всеки ден за всичко. Първият, който покаже признаци на мързел или се сприятели с конкурентите ни, ще изхвърчи! Затова не правете гафове. Всеки, който има неприятности или оплаквания, да се обръща към мен. Не бива никой да краде пържоли, както правеше Червения. Никой не трябва да се притеснява. Всеки ще бъде нахранен. На всички ви се плаща добре за това, което вършите. Естествено, ако работите както трябва, за Коледа всички ще получите премия. Ако ми потрябвате за друга работа, ще ви плащам допълнително. Има ли за мен, ще има и за вас. Ние сме едно семейство и не бива никога да се унищожаваме взаимно. Лоялността е най-ценното, което притежаваме. Тя е нашата сила. А сега отивам да си купя едно шишенце с аспирин, за да се отърва от това отвратително главоболие.