Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Като стана въпрос за главоболие, аз съм гладен — провикна се Джоуи Ди. — Хайде да хапнем.
Всички се опитаха да му отвърнат с усмивка. Маймуната извиси глас:
— Ама че гладък мозък има тоя Сабу. Ние сме насред погребение, а той бил гладен.
— Откъде-накъде ще продължаваш да плащаш на Червения сто и петнайсет долара седмично? — осмели се да попита Але Хоп. — Защо просто не го изхвърли? Нищо не става от него. Той измени на фамилията ни. Крадеше от теб. Защо продължаваш да му плащаш?
— Защото още е собственик на четирийсет процента от фирмата по документи. Ако го изхвърля без нищо, някой ден плъх като него ще започне да дава показания срещу всеки, с когото си е имал работа. Това може да се превърне в проблем, който няма да се разреши, даже и да го убием. Надушвам го. Той е потенциален свидетел на полицията или ФБР. Мак ще го погълне. Ще му се наложи да потърси закрила отнякъде, най-вероятно от ФБР. Ако не продължа да му плащам, това може да се изтълкува като грабителство. Затова днес подмених ведомостите. Неговите отработени часове бяха съкратени, а съответно и заплатата му, така че грабителство няма. А в края на годината няма да има дивиденти. Ще се погрижа за това. Но аз имам нещо наум за него, Але. Няма да го забравя, не се притеснявай. Един ден ще изчезне, абсолютно сигурно е.
Хората на Бефино постоянно виждаха Червения с Джони Мак. Бепи знаеше, че най-вероятно някой ден ще се наложи да се разправи както с Червения, така и с Мак, но си го представяше след няколко месеца. Очакваше, че на Мак ще му е нужно известно време, преди да предприеме нещо срещу него от името на Червения, и затова временно остави проблема в забвение заради подготовката на сватбата. Чувстваше се сигурен и уверен в „семейното“ си положение.
Една късна вечер, в петък, Бепи отиде в новия кабинет на Маймуната да прегледа някои неща.
— Чакай ме в колата — каза той на Але Хоп. — Ще се върна след двайсетина минути. Трябва да се информирам за седмичните продажби.
— Добре, аз ще подремна — отговори му Але Хоп и изключи радиото.
Бепи се качи до втория етаж и тъкмо се канеше да вкара ключа в бравата, когато забеляза, че вратата е отворена. Влезе бавно и чу, че в съседната стая някой се движи. Надникна вътре предпазливо. С изненада видя как Голямата цица пълни чантичката си с документи и други неща. Изтича и я сграбчи. Тя се стресна.
— Какво правиш тук, по дяволите? — попита той гневно.
— Дойдох да си прибера някои лични неща, които бях забравила.
— Мислех, че си предала ключовете си.
— Имах резервен комплект — усмихна се тя.
— Така ли? Резервен комплект, а? За какво ма, кучко? — процеди Бепи през зъби и стисна ръката й още по-здраво. — Какво крадеш? Изсипи си чантата — кресна и той.
— Нищо не крада. Това са мои лични документи. Ето, виж ги.
Той бързо ги грабна от ръката й и ги прегледа.
— Голяма кучка си, известно ли ти е? Истинско нахалство е да се вмъкнеш тук в петък през нощта, когато няма никой! Къде ти е Червения, твойто приятелче?
— Подир задника ми! — озъби му се тя. — Откъде да го знам къде е? Да не си мислиш, че съм денонощно с него?
— Подир задника ти? Що за отговор е това? „Подир задника ми“ — повтори Бепи и я стисна още по-здраво в гнева си.
— Тази нощ сигурно ще спи с Норма. Наистина не знам, а и хич не ми пука!
— А ти с кого ще спиш тази нощ? С Джони Мак ли? — попита я предизвикателно Бепи.
— Как можа да се сетиш? — ухили се тя.
Бепи погледна изненадано първо нея, а после бавно огледа стаята.
— Кой те доведе тук тази вечер?
— Никой. Сама съм. Дойдох съвсем сама.
Той я изгледа втренчено.
— Знаеш ли, Големи цици, би трябвало здравата да те ошамаря за това, че пак си дошла тук, след като ти казах да се омиташ. Нахална кучка си.
Тя отново му се усмихна.
— На какво се смееш?