Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Вечеряхме спагети със сос и кайма у тях, а после отидохме до Кони Айлънд на миди и бира. Защо искаш да знаеш какво съм ял? Започваш да се бъркаш в личния ми живот ли?
— Защото чух, че си складирал цял куп пържоли в хладилника на снекбар номер три. Кой ги плати, Червен? Фирмата ли? Или това е прекалено личен въпрос, за да ми отговориш?
— Защо ме питаш какво съм ял снощи? Това е обидно.
Червения не отговори на въпроса за пържолите.
— Обидно! Брей! — озъби се Бепи. — Кой плати оная купчина телешко? Държа да знам, затова престани да избягваш отговора.
Червения наведе глава и след малко погледна приятелката си.
— Чудесен свят, а, Червен. Ти ядеш, а моята фирма плаща за това. Прав ли съм или не? — кресна Бепи.
— Да, плати ги нашата фирма — наблегна Червения. — Прав си. И какво? Какво са няколко пържоли, дявол да го вземе?
— И Джони Мак ли яде пържоли за моя сметка?
— Само веднъж. Какво толкова е станало? — попита Червения.
— Добре си я караш: триста и петдесет седмично и се храниш разкошно за моя сметка. Хората изкарват по сто и петдесет и си мислят, че са царе. Ти получаваш триста и петдесет и смяташ, че ти прилягат. Обувките ти са внос от Италия. Аз нося американски. Искаш ли и занапред да се храниш толкова добре? Отговори ми, Червен, искаш ли да продължаваш да ядеш пържоли?
— Естествено, Бефино. Хайде, престани с тия глупости. Защо ми четеш конско? Преди всичко този бизнес беше моя идея. Днес се държиш нагло с мен, но идеята за тези неща беше изцяло моя.
Секретарката вдигна поглед ухилена.
— Нагло ли се държа с теб, Червен? Ти чукаш ей тая шунда там. Виж я как ми се хили. Все едно се крие зад циците си. Тя харчи двеста долара седмично от моите пари. Ти я чукаш, а й плащаш с мои пари. Струва ми се, че биографията на Червения Миланец наближава историческия си край. Finito. Чуй какво ще ти кажа! Имаш два часа да си оправиш бакиите. Или прекрати бизнеса си с Джони Мак, или кажи на Голямата цица да ти сготви последната вечеря — макарони с наденица или каквото ти се прище. Аз плащам, понеже ще те натикам в кимоно от бетон и ще те накарам да гълташ тиня на дъното на Хъдзън.
— Слушай, Бепи, нищо не мога да прекратя с Джони Мак. Ще ме пречука на минутата, ако се опитам да разтуря сделката.
— Червен, аз още съм ти приятел, повярвай — прошепна Бепи. — Първо двамата с теб ще пречукаме Мак. Ще му вкараме два куршума в главата, преди да посегне на теб. Можеш наново да започнеш с мен. Не се притеснявай за Мак. Той е боклук. Помниш ли, че уби седемдесет и четири годишен старец заради шепа монети? Махни се от него. Нищо добро не можеш да очакваш от Джони. Тази седмица двамата с теб ще го очистим. Съгласен ли си? Ще му устроим хубаво изпращане. Не прави тази грешка, Червен. Много отдавна се познаваме.
Червения го погледна безизразно и не отговори.
— Той уби седемдесет и четири годишен продавач на вестници — продължи да го увещава Бепи. — Никой от нас не е правил подобно нещо. Може да сме лоши, но се отнасяме с уважение към всички стари хора в квартала.
— И какво толкова? Онзи и без това беше евреин — отговори с отвращение Червения.
Поглеждайки приятеля си в очите, Бепи разбра, че между тях всичко е свършено. Осъзна, че не съществува реална възможност бизнесът или приятелството им да продължат. Бяха мъртви. Finito.
— Избери сам — прошепна той с хриплив глас. — Или Мак ще те очисти или аз. Голямо бъдеще имаш, Червен. Пукната пара не струва.
След няколко секунди мълчание Бепи каза:
— Добре. Ти си решил за себе си. Виждам го. Предпочиташ Джони Мак. Давам ти го. Или теб на него. В четири следобед ще те чакам в бар номер едно. Искам да присъстват всички, включително и Малкия Паули. Постарай се да присъстваш на заседанието, Червен. То засяга бъдещето ти с нашата организация.
Това беше краят на едно десетилетно близко приятелство. На излизане Бепи се обърна:
— Срамота е, Червен — каза той със силно развълнуван глас. — Наистина не исках да стане така. Толкова време сме били заедно и въпреки всичко мога да кажа, че почти те обичах.
Всички повикани дойдоха в снекбар номер едно точно навреме. Чакаха мълчаливо Бепи да заговори.
— Паули, отсега нататък ще се отчиташ само на Але и мен. Никога на Червения, разбра ли? — каза Бепи на висок глас от единия край на дългата маса.