Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Върнах я на същия паркинг, от който я взехме. Наоколо нямаше никой и според мен няма да усетят, че е липсвала. — Маймуната се усмихна на Бепи и преметна ръка през врата му. — Не се притеснявай, шефе, всичко мина отлично!
— Изглежда, наистина сте свършили добра работа. С ръкавици ли бяхте?
— Разбира се — каза Але и върна на Бепи пистолета и снимката с адреса и останалата информация.
Бепи отброи пет хиляди долара и им ги подаде.
— Добре, приберете се вкъщи, хапнете и легнете да спите. Не разговаряйте с никого. Лека нощ. И не се мотайте по улиците. Погледайте телевизия. Тая вечер има интересен филм.
Бепи сви в пресечката, за да се види с дон Емилио. Влезе в бара. Донът седеше на една маса със своя приятелка — много елегантна мацка с цици като зрели тикви.
Бепи хвърляше погледи към Морано и се опитваше да привлече вниманието му. Босът бързо го разбра и помоли дамата да го извини. Бепи го последва в канцеларията на бара. Още щом вратата се затвори, донът го поздрави и Бепи, гледайки Морано в очите, му каза, че човекът вече е при свети Петър.
— Много, бързо — каза донът и потупа Бепи по рамото.
— Премахнах го бързо. Прекалено съм ангажиран покрай тая сватба. Затова и съм малко объркан. Годеницата ми ме води всеки ден в черквата да репетираме! Напред-назад по пътеката като пинг-понг.
— Добра работа, момче. Вършиш ми наистина добра работа. Това ми харесва. Вече си се доказал. Може би ни предстои нещо голямо. Ако се стигне до него, искам ти да го свършиш. Ти си човекът за тази работа. Убеден съм. Става въпрос за нещо голямо, което се заплаща с много солидна сума.
— Имам нужда от нещо такова — отговори Бепи, като се стремеше да се държи скромно и с признателност. — Уведомете ме, когато трябва. Почти винаги съм в квартала. Между другото, запазил съм ви двете маси на моята сватба.
— Чудесно. Всички искат да се запознаят с теб, така че ще дойдат. Ще направим една разкошна италианска сватба. Лека нощ, момче. Утре пак ще поговорим. Онова гадже оттатък ме чака. Утре ще прочетем вестниците. Сигурно ще са интересни, а?
На Бепи отново му стана приятно, защото знаеше, че господин Морано му има пълно доверие. Вече беше на двадесет и една години, а дон Емилио на петдесет и една. Приятелството им изглеждаше предопределено за по-едромащабни „неща“, а също и да продължи дълго.
Вече и хората на Бефино се бяха доказали. Той знаеше, че са способни да изпълняват заповеди и да вършат работа, когато това се иска от тях. Че имат силни характери и воля за оцеляване, а това го радваше.
Бепи и компанията му вече бяха първокласни граждани. Разполагаха с пари. Затова започнаха да се обличат в изискани костюми и палта от най-добрия галантериен магазин в Бруклин.
— Крайно време е да похарча малко пари и да поиздокарам хората си — беше им казал Бепи и това прозвуча като музика в ушите им.
Най-после Бефино си купи собствена нова кола — черен олдсмобил. Истински красавец! Толкова беше щастлив от това събитие, че през първата нощ не можа да спи. Постоянно надничаше през прозореца, за да се увери дали с колата всичко е в ред.
Още на следващата вечер той взе Дана и я закара в дома на лелите и чичовците й, за да им покаже новата кола. Всичките малки братовчеди поискаха да се повозят. Спазвайки традицията при такива поводи, Бепи ги откара в Кони Айлънд да ги почерпи по един хотдог. Когато свърши с поръчката, той мярна с крайчеца на окото си червенокос мъж, който клатеше бурно глава и се смееше. Докато минаваше през множеството посетители, натоварен със сандвичите, Бепи се вгледа по-внимателно и видя, че това е Червения, заедно със секретарката си и още един мъж с грубиянски вид. Пиеха бира и се хранеха. Стана му любопитно защо Червения изглежда толкова весел. Щеше да се пръсне от смях. Погледа ги няколко секунди и се отправи към колата да нахрани хлапетата.
През целия следващ ден Червения се връщаше в мислите му. Вече му бе враг, но моментът не беше подходящ за отмъщение. Червения все още притежаваше дял от снекбаровете, макар че със заемите и хазартния бизнес вече се занимаваше Малкия Паули. Бепи бе отстранил Червения от тези дейности като първа крачка, преди да му покаже окончателно вратата.
Паули Сигура — Малкия Паули — това бяха името и прякора му, но съвсем не отговаряха на външността му. Той беше здравеняк, красив, висок метър и осемдесет и пет — истински любимец на жените. Никога не бе давал какъвто и да е повод на някого да изпита неприязън към него. Изглеждаше толкова подкупващо искрен и невинен, че когато в няколко отделни случая мъже от квартала го хванаха да си закопчава панталона и да се измъква през прозорците на спалните им, повярваха, че е влязъл само да използва тоалетната. Паули беше хитър като лисица, добър работник и добър приятел. Любезните му обноски създаваха впечатление, че не е личност, с която трябва непременно да се съобразяваш. Страхопочитанието му към Бефино Менесиеро беше неговото най-ценно качество. Родът Сигура бе дошъл от Рамина, Сицилия.