Човек на почит

— Стига, Дана. Съзнанието ти не е претоварено като моето. Затова дай да спрем с глупостите. Ние се женим, така че нека си говорим за секс или нещо такова. Казах ти, че имам проблеми с бизнеса.

Докато отиваха към черквата, Дана стана много мълчалива. По-късно той я заведе в една сладкарница да се почерпят със сладолед. После, при първата възможност, я изпрати до дома й. Обаче не искаше тя да се досети, че гледа как по-бързо да се откачи от нея, защото Дана много лесно се вкисваше. Но покушението не му излизаше от главата.

— Качи се горе, а аз ще ти се обадя, когато се прибера. Съгласна ли си?

— Къде отиваш сега?

— Ще се прибера вкъщи. Къде мога да отида според теб? Ще бъда там след петнайсет минути и ще ти звънна, успокой се.

— Добре, ще чакам.

Той я целуна и забърза към къщи да види дали Маймуната и Але не са го търсили. Когато се прибра, майка му и баща му гледаха телевизия и той реши да вземе един душ.

Докато се подсушаваше, чу майка си да вика:

— Бепи, Дана е на телефона. Казва, че е трябвало да й се обадиш след петнайсет минути, а вече минал половин час.

— Не й ли обясни, че съм под душа? — викна в отговор той.

— Да, но въпреки това иска да говори с теб.

— Кажи й, че сега ще дойда.

Той препаса една синя хавлия около кръста си и отиде до телефона.

— Ало?

— Струва ми се, че щеше да се обадиш след петнайсет минути — нацупи се Дана.

— Да, обаче реших първо да се изкъпя и след това да си говоря с теб чист и спокоен.

— Господи! Голям си чешит! Много обичаш да пробутваш сладки лъжи.

— Казвал ли съм ти колко красива глава имаш? Формата й е екзотична. Много ми харесва. Прилича на яйце.

След цял час разговор по телефона с Дана на вратата се звънна. Той отвори и погледна надолу по стълбището. Бяха Маймуната и Але Хоп.

— Да се качим ли?

— Не, ей сега слизам.

Бепи се облече и хукна надолу. Завиха зад ъгъла и отидоха до едно усамотено и подходящо за разговор място.

— Какво направихте, момчета?

— Приключихме успешно — отговори Але. — Колата му беше паркирана пред неговата къща. След половин час той излезе и се качи в нея. Изтичах при него и го погледнах съвсем отблизо, за да се убедя, че е той. Оня ме зяпна, като че ли съм луд. Попита ме какво го гледам. Знаех, че той е човекът, обаче исках да бъда напълно сигурен и затова го попитах как му е името и тоя идиот ми каза. Бях съвсем близко до него, Беп. Гръмнах три пъти в главата му. Той се разхвърча из цялата кола. Вече е при свети Петър. Какви куршуми имаше пистолета?

— С кухи върхове.

— Майчице, те правят истинско мазало — каза Але. — Следващия път ми дай пистолет, който прави по-малки дупки. Изповръщах си стомаха. Ти каза да го надупча с всичките шест, но след третия остана само вратът му.

— Хубава работа свършихте за мен, момчета — въздъхна Бефино. — Няма да забравя това. Маймун, верни приятелю, какво направи с колата?