Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Докато вървеше към канцеларията си, Бепи се сети за Червения и почувства, че от нерви му избива студена пот. „Кой беше оня тип с него? Утре сутринта ще извикам Червения на среща. Трябва да си поговоря с тоя задник. Струва ми се, че е дошло време да зарежа службата на «Уолстрийт» и да поема снекбаровете.“
Рано на другия ден Бепи и Червения пиеха кафе в офиса на „Даунтаун Хот Фудс“ — тяхната фирма за сандвичи. Секретарката отправи към Бепи полуусмивка, сякаш за да му каже: „Виждаш ли, още съм тук и ти ми плащаш.“
Бепи я погледна с изражение, което я накара да се разтрепери.
— Как се оправяш с нашия бизнес напоследък? — обърна се той към Червения.
— Справям се, Бепи. Защо?
— Ами снощи сънувах един малък кошмар с твоята особа. Даже ми изби студена пот, като се замислих за теб, а знаеш ли, Червен, аз дори не спях. Ходех по улицата. Как може буден човек да сънува кошмар? И защо ми изби студена пот, а, Червен?
— Откъде да знам, дявол да го вземе? — попита Червения, смеейки се.
— Сънувах, че те виждам с някакъв гнусен тип и двамата обсъждате много гнусни неща. Всичко ли ми казваш, Червен? Да не би да става нещо, за което не знам, а трябва да знам? Ако разбера, че вършиш тайни работи за моя сметка, ще трябва да преразгледам решението си и споразумението с теб.
Лицето на Червения заприлича на домат, както обикновено ставаше, когато се притесни.
— Знаеш ли, Червен — продължи Бепи, — по разбираеми причини ти винаги ставаш като варен рак, когато криеш нещо.
Бепи се обърна към секретарката и добави по-високо:
— И въпреки че обичам да чукам миланки, ми се струва, че до края на живота си ще мразя миланците. Затова, Червен, кажи ми, какво става? Не ми избива студена пот без причина. Кажи ми какво си намислил, по дяволите. Искам да знам с кого бъркаш в лайната. Днес смърди около теб. За какво става въпрос?
— Няма нищо нередно — каза Червения, мислейки си, че Бепи сигурно е дочул нещо. Започна да обяснява нервно. — Сигурно имаш предвид новия ми бизнес?
— Какъв нов бизнес?
— Отварям още няколко заведения заедно с Джони Мак.
— За оня Джони Мак от центъра на града ли говориш? Джони Макарони?
— Да.
— Значи това е гнусният мъж от сънищата ми. Стори ми се, че ми изглежда познат. Какви заведения?
— О, само още няколко снекбара.
— О, само още няколко снекбара — повтори саркастично Бепи.
— Джони Макарони иска да му стана съдружник.
— Да знаеш, Червен, ти наистина ме тласкаш към мисли за края ти. Точно така, Червен — за твоя край.
— Става въпрос само за няколко заведения. Какво те засяга това?
— Какво ме засяга ли? Ти имаш съдружник — моя милост. Така ли е? Първо си позволи да ме грабиш в продължение на две години и това ти се размина леко. Сега ми плюеш в лицето, като се хващаш с един отвратителен тип от центъра.
— Виж, Бепи, знаеш, че Мак има солидни връзки на Мот стрийт. Голяма риба е. Силен е, Бепи. Той е най-добрият специалист по наказателни убийства в Ню Йорк Сити. Как можех да му откажа? Този човек е от тежката артилерия. Той настоя да инвестирам с него.
— Ти какво, да не би нещо да си падаш по професионалните убийци? За какво, майка му стара, искаш да се сближаваш с такъв човек? По-късно той ще те нагълта — каза Бепи, поклащайки глава. — Значи Джони Мак е най-добрият специалист по наказателни убийства и ти си впечатлен от тая фукня! Щом е толкова голям, защо иска като нас да продава сандвичи, а? Майната му, изобщо не ме интересува какво иска той. И така, Червен, да си поговорим за нашия бизнес, не за неговия.
Червения погледна Бепи в очите и разбра, че е казал нещо нередно.
— Каква заплата получаваш от нашата фирма за сандвичи? Припомни ми.
— Триста и петдесет долара седмично. Знаеш го. Всички печалби от залаганията отиват в общата каса. Ти назначи Паули да се занимава с тях.
— Обичам да ми припомнят някои неща. Може да си си дал увеличение оттогава насам. Трябва да те контролирам, приятелю. Та значи взимаш триста и петдесет на седмица? Не е зле, а? Кажи ми, Червен, какво вечеря снощи? Хубавичка тлъста пържола? А може би и Голямата цица също е хапнала една голяма пържола?