Богинята на светлината

— Почакай! — възкликна Памела с разширени от учудване очи. — Знам коя си! Ти си прекрасната жена от представлението „Зуманити“ — очите й срязаха Феб. — Не мога да повярвам, че не ми каза, че сестра ти участва!

— Навярно е бил смутен от представянето ми — намеси се Артемида с високомерно вдигната брадичка.

— Това е нелепо! — отвърна Памела и погледна объркано Феб. — Представянето ти беше изумително — грациозно, съблазнително и невероятно романтично!

Едната от перфектно оформените златисти вежди на Артемида се повдигна леко.

— Стори ти се романтично!?

— Определено! — каза Памела и кимна ентусиазирано с глава.

— Диана знае, че спектакълът й не ме е смутил — бързо се намеси Аполон. — Просто бях забравил, че ще играе тази вечер. Щях да ти кажа, Памела, но след представлението умът ми беше зает с други неща, а не със сценичното изкуство на сестра ми.

Той сподели една интимна усмивка с Памела.

— Кажи ми, Памела — рече Артемида, сякаш брат й не бе казал и дума. — Феб успява ли да бъде романтичен с теб?

Лицето на Памела пламна. Устата й безмълвно се отвори и затвори.

— Диана! — скастри я Аполон. — Този въпрос беше както ненужен, така и неуместен.

— Така ли? — стрелна го в отговор сестра му. — Не мисля, Феб! — тя произнесе отчетливо името му. — Веригата още е тук. По-тънка от преди, но е тук, не е изчезнала!

Памела не разбра думите на Диана, но видя как изражението на Феб в миг се промени от гневно на шокирано.

— Искам тази верига да изчезне! — продължи Диана с рязък тон. — Нужно ли е да ти напомням, че сме тук само временно. Трябва да си тръгнем преди изгрев-слънце.

Памела усети как стомахът й се сви. Може да не разбира за какво спореха, но думата временно й беше кристално ясна. Те си тръгваха! Скоро! Разбира се, тя самата е във Вегас само за една седмица, но беше честна с Феб и му каза, че е тук по работа с клиент. Феб се люби с нея, после прекараха целия ден заедно, без дори веднъж да спомене, че си тръгва на сутринта. Тя беше пълна глупачка! Какво си мислеше, че прави, като си поигра на къща?

По дяволите! По дяволите! По дяволите!

Би трябвало да прояви повече здрав разум. Неопитността й в срещите си пролича веднага. От флирт за една нощ не бива да очаква нищо повече от забавление и кратка игра.

— Знаеш ли — Памела се намеси в схватката между брата и сестрата със своя енергичен, делови глас на бизнесдама, — ако има нещо, което разбирам — и то много добре, е, че понякога братята и сестрите имат нужда да изгладят нещата помежду си с битка. Насаме!

Памела взе скицника от шезлонга, където Феб го бе захвърлил, и го напъха в кожената си чанта, докато бързо обуваше ниските си обувки „Мизрахи“.

— Всъщност, Диана, ти дойде в най-подходящия момент. Тъкмо мислех да се върна в стаята си и да се подготвя за утре.

— Не, Памела! Моля те, недей! — заговори бързо Аполон.

Но тя почти не го погледна.

— И без това прекарах твърде много време в игри този уикенд. Довиждане, Феб!