Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
И без да обръща внимание на новия си слуга, той започна да рови из редиците е бурканчета, затворени с восъчна хартия и канапче. Вадеше ги, за да прочете етикетите им на светлината на огъня, после отдели няколко настрани. След като закачи котела над огнището да се загрява. Адаир помогна на стареца да занесе бурканчетата до огъня. Разпозна някои от растенията и билките, които бяха изсушени и стрити на прах, но други се оказаха по-мистериозни. Лапа от прилеп или пък беше от мишка? Гребен от петел? Три черни пера, но от каква птица? От един здраво затворен буркан лекарят наля лепкав тъмен сироп, от който се носеше ужасна смрад. Накрая изля и една кана вода, а след това се обърна към Адаир.
— Гледай внимателно. Нека кипне, а после направи огъня по-слаб и се погрижи отварата да не се пресече. Трябва да е гъст като смола. Разбра ли?
Адаир кимна.
— Може ли да попитам за какво е тази отвара?
— Не, не може — отговори старецът, но после като че ли размисли. — С времето ще научиш, но подобно знание трябва да се заслужи. А сега излизам. И внимавай с котела, прави каквото ти наредих. Не излизай от къщата и не заспивай.
Адаир видя как стареца взима наметалото си от закачалката и излиза навън.
Направи каквото му каза, седна близо до огъня и вдъхна отровните пари от врящата течност. Къщата беше тиха, ако се изключи хъркането на Маргерит. Адаир я погледа известно време. Големият й корем се повдигаше и спускаше под одеялото, сламата пукаше, щом тя се обърнеше в съня си. Когато се измори от това нищожно забавление, той отиде до писалището на лекаря и разгледа изписаните страници. Щеше му се да може да ги прочете. Реши да се опита да накара стареца да го научи да чете; вероятно щеше да му се стори полезно слугата му да добие това умение.
От време на време Адаир разбъркваше съдържанието на котела с дървена лъжица и проверяваше консистенцията му. Когато му се стори, че е станала каквато трябва, взе ръжена и избута горящите главни по краищата на огнището и под котела останаха само тлеещи въглени. Тогава му се стори, че може да си почине, затова се зави с раздърпаното одеяло и се облегна на стената. Сънят затваряше очите му. Преди това бе опитал от вкусната бира, но знаеше, че не може да си позволи да пие повече. Опита всичко, за което се сети, за да остане буден: разхожда се из стаята, пи студена вода, изправи се на ръце.
След час подобни упражнения беше по-изтощен от всякога и всеки миг щеше да се свлече на пода, когато изведнъж вратата се отвори рязко и старецът влезе. Изглеждаше разведрен от разходката, мътните му очи направо грееха.
Надникна в котела.
— Много добре. Отварата изглежда прекрасно. Свали котела и го остави да се охлади. Сутринта ще налееш течността в тази урна и ще я покриеш с хартия. А сега можеш да си починеш. Почти съмна.
Така изминаха няколко седмици. Адаир бе доволен, че заетостта му го отвличаше от мислите за загубата на семейството и хубавата Катарина. Сутрин помагаше на Маргерит, а следобед си почиваше. Вечер приготвяше отвари или старецът го обучаваше как да различава и събира съставките. Водеше го в гората да търсят определени растения и семена на лунна светлина. Понякога момчето подреждаше събраното да се суши на полици покрай огнището. Почти всяка вечер лекарят излизаше за няколко часа и винаги се връщаше преди изгрев-слънце, а след това веднага се оттегляше в покоите си под земята.
След месец-два старецът започна да праща Адаир в селото край стените на замъка да разменя мехлеми за храна, платове, железария или грънци. Момчето вече бе закопняло за контакти с хора, дори просто да чуе собствения си глас. Но селяните винаги се отдръпваха, щом разберяха, че работи за лекаря. Дори да виждаха, че е самотен и отчаян да намери компания и да чуе няколко мили думи, те не се трогваха и приключваха сделките набързо и недружелюбно.
Горе-долу по това време за негов срам се случи нещо между него и Маргерит. Един следобед, когато се бе събудил от дрямката и бе започнал да се облича, тя се приближи до леглото му и го докосна. Без да чака да я подканят, го бутна по гръб върху сламата и опипа гърдите му под ризата, след това бръкна в панталоните му и затърси неговата мъжественост. Когато го възбуди достатъчно, вдигна прашната си пола клекна върху него. Нямаше нежност в движенията й, нито в тези на Адаир, никой не се преструваше, че това е нещо повече от утолявано на физическа нужда и за двамата. Докато опипваше плътта й, Адаир си мислеше за Катарина, и нямаше как да се заблуди, че тази огромна като мечка жена, е неговата тъмноока нежна любов. Когато всичко приключи, Маргерит издаде гърлен звук и стана от него. Оправи си полата и се зае с обичайната си работа.