Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Но ти не се удави, нали?
Подаде на Дона кърпа, с която той презрително избърса мократа си ръка.
— Дона те държа под вода цели пет минути и ето те тук, жива. Водата не те уби. И защо според теб?
Примигнах, за да отърся ледената вода от очите си.
— Ами… не знам.
Той се ухили зловещо.
— Защото си безсмъртна. Не можеш да умреш.
Клекнах край огъня в спалнята на Адаир. Той ми даде чаша и бутилка бренди и легна на леглото, а аз продължих да се взирам в пламъците. Не исках успокоението на алкохола. Не исках да повярвам на Адаир, не исках нищо, което той ми е дал. Щом не можех да го убия, задето ми отне детето, щях да избягам от него и от тази къща. Но пък не можех да се движа и да мисля ясно от страх и последните остатъци от здравия ми разум ме предупредиха, че не бива да го правя. Трябваше да го изслушам.
До леглото имаше странен инструмент от метал и стъкло — тръби и някакъв съд. Сега знам, че се нарича наргиле, но тогава ми се струваше екзотична дрънкулка, от която излиза сладък дим. Адаир си дърпаше от тръбата и издишаше към тавана, докато очите му не се изцъклиха и крайниците му не омекнаха.
— Сега разбираш ли? — попита той. — Вече не си смъртна. Ти си отвъд живота и смъртта. Не можеш да умреш.
Предложи ми мундщука на наргилето, но аз отказах и той си го прибра.
— Няма значение как някой се опитва да те убие — с лък или с пушка, нож или отрова, огън или вода. Дали ще те заровят дълбоко в пръстта, дали ще хванеш болест, или ще гладуваш.
— Как е възможно?
Той дръпна дълбоко от наргилето и задържа упойващия му дим за миг, преди да го изпусне в гъст облак.
— Не мога да ти кажа как става. Анализирам го, моля се да го проумея, опитвам се да го извикам в представите си с всякакви опиати. Но засега нямам отговор. Не мога да го обясня и вече спрях да се опитвам.
— Да не ми казваш, че не можеш да умреш?
— Казвам ти, че съм жив от стотици години.
— Кой в божията вселена е безсмъртен? — запитах се аз. — Ангелите.
Адаир изсумтя.
— Все тези ангели, все този Бог. Защо, когато някой чуе глас, все си мисли, че Господ му говори?
— Да не би да твърдиш, че това е дяволско дело?
Той се почеса по плоския корем.
— Твърдя, че търсих отговори, но никакви гласове не ми проговориха. Нито Бог, нито Сатаната си направиха труда да ми обяснят как това чудо се вписва в техните планове. Никой не ми е потърсил сметка. От това мога само да заключа, че не съм подчинен на никого от тях. Нямам господар. Ние всички сме безсмъртни Алехандро, Узра и останалите. Аз ги и направих такива, разбираш ли?
Отново вдиша дълбоко дим от наргилето, водата в камера му закъркори, а Адаир снижи глас.
— Ти победи смъртта.
— Престани да го повтаряш, плашиш ме.
— Ще свикнеш и не след дълго завинаги ще престанеш да се страхуваш. Няма да има от какво да се боиш. Има едно-единствено правило, което трябва да следваш — да се подчиняваш само на един човек и този човек съм аз. Защото сега притежавам душата ти, Ланор. Душата ти и живота ти.
— Трябва да ти се подчинявам? Това да не би да значи, че си Бог? — изсумтях аз. Струваше ми се, че мога да си позволя да бъда толкова рязка с него.
— Богът, който си възпитана да почиташ, се отказа от теб. Помниш ли какво ти казах, преди да получиш дара? От този миг ти завинаги ставаш моя собственост. Аз съм твоят Бог и ако не ми вярваш и смяташ да подложиш думите ми на проверка, те призовавам да се опиташ да ми се опълчиш.
Вече се бях оставила да ме заведе до леглото и не протестирах, когато легна до мен. Даде ми наргилето и ме погали по мократа коса, докато си дърпах от тежкия дим. Опиатът ме обгърна и ме приласка, страхът ми се срина като уплашено дете. Когато се отпуснах и ме се приспа, Адаир стана почти нежен.
— Нямам обяснение за теб, Ланор, но имам история — моята. Ще ти я разкажа. Ще ти обясня как се случи всичко с мен и може би тогава ще разбереш.
19.
Унгарските земи, 1349 година след Христа
Веднага щом Адаир видя странника, през него премина ледено предчувствие, че старецът е дошъл за него.
В края на деня номадите, с които семейството на Адаир пътуваше, обикновено празнуваха. Щом се спуснеше мрак, палеха огромни лагерни огньове и се наслаждаваха на единствената част от денонощието, която можеха да отделят за себе си. Дългите часове работа по полята бяха свършили и те се събираха да хапнат, да пийнат и да се забавляват. Преди да се напие съвсем, чичо му свиреше народни мелодии на цигулка и акомпанираше на майката на Адаир и другите жени, които пееха. Някой изваждаше дайре, друг — балалайка. Адаир седеше при семейството си — петимата си братя, двете си сестри и съпругите на по-големите братя. Щастието му онази вечер бе пълно, когато видя Катарина да се приближава към тях заедно със своето семейство.