Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Двамата яздиха още двайсет минути през гъста гора и стигнаха до малка каменна къща, почти скрита в дърветата. Беше усойна, обрасла с мъх, който заради липсата на слънчева светлина бе изключително буен. На Адаир му заприлича повече на затвор, отколкото на дом, отпред не се виждаше дори врата.
Старецът нареди на момчето да се погрижи за коня, а след това да влезе при него вътре. Адаир се забави възможно най-дълго при едрото животно, свали седлото и юздите, донесе му вода, разтри потния му гръб със суха слама. Когато вече нямаше как да отложи прибирането, взе седлото и се отправи към къщата.
Вътре беше прекалено задимено и не се виждаше почти нищо. В огнището гореше слаб огън, а димът излизаше само през едно малко прозорче. Адаир се огледа и видя, че жилището представлява една голямо кръгло помещение. До вратата върху сламеник спеше жена, десетина години по-възрастна от него. Приличаше на матрона, имаше големи отекли ръце и почти безполови черти. Виждаха се и домакински принадлежности: купи и дървени лъжици, тенджери и кофи: груба, протрита и омазнена дървена маса; купища дървени подложки, които служеха за чинии: кани с вино и бира. Гирлянди от чушки и чесън видяха от куки в каменната стена заедно с наденици и торби с ръжени сухари.
В далечния край на стаята имаше бюро, покрито с бутилки и бурканчета, купища хартия, мастилница и пера, както и предмети, които Адаир никога не бе виждал преди: книги с дървени подвързии. Край бюрото бяха наредени кошници с най-различни странни неща, събрани в гората: прашни изсушени корени, шишарки, коприва и всякакви други треволяци. Зад писалището Адаир забеляза стълбище, което вероятно водеше в избата.
Изведнъж старецът се озова до селското момче и го погледна с интерес.
— Предполагам, че искаш да знаеш как се казвам. Аз съм Ивор сел Рау, но ти ще ме наричаш „господарю“.
След като свали наметалото си и стопли ръцете си на огъня, той обясни, че е потомък на румънски благородници земевладелци и последният останал мъж в семейството. Макар да знаел, че някой ден ще наследи семейния замък и имуществото, когато бил млад, решил да преследва кариера и отишъл във Венеция да учи медицина. През следващите десетилетия работил като лекар за няколко графове и дори крале. Сега бил в края на дългата си кариера и бил нает от граф Сел Батрин, румънски благородник, собственик на замъка, покрай който бяха минали. Лекарят обясни, че не е взел Адаир, за да го обучи в изкуството на лечителството, но очаква той да му помага, като събира билки и други съставки за отварите и еликсирите, да върши домакинска работа и да помага на икономката Маргерит.
Старецът порови в един отворен сандък и намери там старо дрипаво одеяло от груба вълна.
— Направи си легло от слама край огъня. Когато Маргерит се събуди, ще ти даде храна и нареждания за деня. Опитай се да си починеш, защото искам да си готов довечера, когато аз се събудя. О, и не се изненадвай, че Маргерит не ти обръща внимание и не ти говори — тя е глухоняма по рождение.
И старецът взе свещта, която гореше на кухненската маса и тръгна към тъмното стълбище. Адаир направи както му казаха и се сви край огъня. Заспа, преди светлинката от свещта на лекаря да се скрие надолу по стълбите.
Събуди се от тропането на икономката. Тя спря работата си и се взря в Адаир, докато той ставаше от пода. Будна му се стори дори още по-голямо разочарование: не беше дори невзрачна, а направо грозна, с мъжко лице и едро тяло на селскостопанска работничка. Даде му студена овесена каша и вода и когато той приключи с яденето, го заведе до кладенеца, връчи му едно ведро и му изигра с ръце какво трябва да направи. Така го накара и да нацепи дърва, да налее вода за кухнята и за животните.
По-късно, когато тя отиде да пере в голямото дървено корито, Адаир се опита да подремне, защото си спомни предупреждението на стареца.
Събуди се, когато Маргерит го разтресе за раменете и му посочи към стълбището. Вече се беше стъмнило и старецът ставаше в стаята си долу. Икономката палеше свещи в голямото помещение. Старецът бавно и тихо се изкачи по стълбите със свещта, която бе занесъл долу сутринта.
— Станал си, добре — каза лекарят, когато премина покрай Адаир. Отиде право при писалището си и запрехвърля листовете с неразбираеми писания. — Стъкни огъня — нареди той — и вземи един котел. Тази нощ трябва да приготвя отвара и ти ще ми помогнеш.