Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Освен ако, разбира се, не пътуваха под формата на мъгла. Което би обяснило защо Райли повече не ги долавяше. Трябваше да провери теорията си с нея някой път. Когато дузина мъртви мъже не лежаха в краката му.
Почти неволно умът му потърси нейния, но тя беше затръшнала проклетите си щитове толкова плътно, че той нямаше да знае дали е там, ако не я беше оставил току-що. Макар че така беше по-добре. Само толкова можеше да се очаква, че ще издържи.
Джъстис и Бастиян се скитаха между дърветата от двете им страни, като търсеха някакъв знак за Райзън и останалите му воини, докато Кристоф и другите охраняваха.
Лишен от емоции, Бренан стоеше при Райли и сестра й.
Райли му беше казала, че си губят времето.
— Няма ги. Или по вълшебен начин са се научили как да крият емоциите си през последния половин час. Защото не мога да почувствам нищо.
Конлан не беше сигурен доколко може да разчита на нейната способност да усеща Микенските воини, като се вземеше предвид ужасът, който току-що беше преживяла. Но нейните сетива, колкото и да са компрометирани, бяха всичко, което той имаше.
Аларик го нямаше.
— Трябва да се отървем от телата. Не можем да оставим тази бъркотия на човешките власти — Вен изръмжа, като избърса потта от челото си с ръка. — Това е кошмар.
Конлан кимна. Бяха преброили седем мъртви шейпшифтъра и петима атланти. Доказателството за битката трябваше да бъде унищожено.
— Няма точно да копаем голяма дупка — отговори той. — Има един начин, но ще трябва и двамата да се заемем, за да го приложим върху всички.
Вен го стрелна с поглед.
— Нали не мислиш да…
— Какво друго мога да имам предвид? Трябва да използваме последното решение.
Вен подсвирна.
— Mortus desicana. Дори нямах понятие, че знаеш как да насочиш такава сила. Някога…
Конлан го прекъсна.
— Не. Не че нямаше да се опитам да я приложа върху Анубиса, ако имах дори най-малкия шанс. Но това е различно. Тези мъже са вече мъртви. Изкупването на този грях няма да бъде наложено на нас.
— Сигурен ли си за това? Какво казва църковният плъх?
Конлан се поколеба, несигурен колко да разкрие. На Аларик нямаше да му е приятно да разкрият каквато и да било негова слабост.
Във всеки случай, нямаше време.
— Тръгна си. Лечението… върна се в убежището.
— Какво? Държи се като момиченце само защото е излекувал една обикновена рана от куршум? Ще му дам да се разбере…
Конлан чу шумолене сред дърветата на около петдесет ярда от тях и се съсредоточи. Беше Джъстис. Но звукът подчерта, че трябваше да побързат.
— Вен. Съсредоточи се. Ще ми помогнеш ли да насочим mortus desicana, за да разрушим тези тела, или да го направя сам?
— Ще ти помогна. Посейдон да ни е на помощ, ако бъркаш за изкуплението. Дванадесет тела… може да не го преживеем.
Като се огледа наоколо, за да се увери, че Бренан продължава да държи Райли настрана от купчината тела, Конлан пое дълбоко дъх и вдигна ръце, като изпрати зова си във вятъра.
Ако тя видеше това, щеше да помисли, че той е същото чудовище, като онези, които бяха причинили този кървав кошмар.
Зад него Вен направи същото и двамата заедно започнаха да припяват монотонно.
За момент нищо не се случи. В Конлан се надигна отчаяние. Наистина ли Посейдон го беше изоставил, защото беше недостоен, след това което Анубиса му беше сторила?
Повредена стока. Повредена стока. Повредена…
Тогава приток на електрическа енергия се втурна в тялото му. От въздуха, от водата в земята, от самия вятър. Нагоре по краката, по кожата му, надолу към черепа му от безоблачното небе. Силата на елементите препусна през плътта му, изкрещя по нервните му окончания, опита да разруши контрола му.
Той се пребори с това, удържа го и го насочи. Без дори да осъзнава, че го прави, той изрева своето господство над силата.
— Аз съм Конлан от Атлантида и те подчинявам на mortus desicana!
С тези думи той изля енергията от тялото си през ръцете си към купчината от тела и наблюдаваше, наслаждаваше се, гордееше се със силата. Бурната атака на елементите покри и заобиколи телата на мъртвите, втурвайки се във всяка пора на кожата им, във всяко отверстие, като вършеше ужасяващата си работа.