Извънредна ситуация
- Автор: Уайт Майкл
- Серия: Е-форс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-244-0
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Извънредна ситуация». Краткое содержание книги:
И с тях тръгват на първата си мисия — спасяването на влиятелен политик. Сенатор Форман е успял да си създаде могъщи врагове и те го искат мъртъв. Най-опасният наемен убиец на света го търси.
На Стефани, Джош и Маи им трябваха няколко минути, за да стигнат до отсрещната страна на главното фоайе. Докато си проправяха път през разрухата, видяха неща, които никога нямаше да забравят. Жестоко опустошение и безсъвестна безчовечност, които щяха да ги преследват и в сънищата им.
Пийт ги чакаше в Клетката на аварийния изход. Местеше една метална греда, която препречваше пътя. Вдигна я като вейка, завъртя крана и той се удари във вратата. Тя се разби и зад нея видяха стълбище.
— От тук нататък се оправяйте сами — каза Пийт. — Успех. — И се насочи към главния вход.
Те влязоха през тясната пролука. Беше тъмно като в рог и мощните лампи, вградени в каските им, веднага се включиха. Стълбището вдясно водеше надолу, а вляво — нагоре. Вонеше на дим, изгоряла пластмаса и химикали. Във въздуха висеше розова мъгла.
Стефани набра нещо на клавиатурата, вградена в маншета на костюма й. Светна малък екран и след няколко секунди на него се появи изображение — цветни линии и химически символи.
— Гадост — каза тя. — Сярна киселина, водородни радикали. Вероятно от пяната и лепилото на изолацията. Да вървим.
Тя ги поведе надолу по стълбището, но спря така внезапно, че Джош и Маи за малко да паднат върху нея. В краката й имаше труп, който лежеше по очи. Джош й помогна да го обърнат и клекна до нея. Младият мъж се беше задушил, лицето му беше посиняло и изкривено в ужасна гримаса. Едната му ръка още стискаше гърлото. Пръстите бяха покрити със засъхнала кръв и някои изглеждаха счупени.
— Сигурно се е опитвал да излезе през аварийния изход — каза Маи. — Но гредата, която Пийт помести, е била прекалено тежка. Вероятно е бил замаян от дима. Бедният човек.
Стефани се изправи, въздъхна и се извърна.
След още един завой по стълбището стигнаха до врата, на която пишеше Б1. Стефани тъкмо посягаше да я отвори, когато чуха гласа на Марк Харисън в слушалките си.
— Хей? Имаме нова информация за сенатора и придружителите му.
— Слушаме те — отвърна Джош.
— Изглежда са излезли от асансьора на ниво Б3.
— Това е добра новина.
— Предлагам да слезете по стълбите и да видите дали е възможно да се мине през аварийния изход. Ако не, ще трябва да измислим нещо друго.
— Добре.
Маи беше най-близо до стълбището и поведе останалите напред. Димът ставаше все по-гъст. Изглежда идваше от пожар на някое от по-долните нива. Подминаха изхода на Б2 и продължиха надолу. На половината път между Б2 и Б3 видяха изпод вратата на Б3 да се промушват оранжеви огнени езици. Маи провери компютъра на маншета си. Температурата на въздуха в стълбището наближаваше 100 градуса.
Стигнаха до вратата. Рамката и ръбовете й бяха започнали да се огъват.
— Сигурно от другата страна има голям пожар — каза Джош. — Това са огнеупорни врати, би трябвало да издържат на температури до 200 градуса. Няма да изкарат дълго.
Стефани набра нещо на компютъра си и нагласи микрофилтъра на визьора си. Благодарение на наноимплантите можеше да гледа вратата с подобрено в двете посоки на спектъра зрение.
— Напорът не изглежда никак добре — каза тя. — Няма как да минем оттук.
Джош погледна надолу по стълбището. Беше напълно блокирано от отломки.
— Единственият път е нагоре — заяви той.
— Съгласна съм. Да вървим — каза Стефани, поведе останалите обратно по стълбите и каза в микрофона: — Марк, на Б3 е безнадеждно, а стълбището от това ниво надолу е непроходимо. Ще видим дали можем да влезем на Б2.
Малко по-късно бяха пред аварийния изход на Б2. Джош хвана дръжката, натисна и дръпна. Вратата не помръдна. Той клекна и огледа ключалката.
— Ще се опитам да я взривя — каза той. — Отдръпнете се.
Набра нещо на клавиатурата на маншета си. От ръкава му около китката излезе тънка тръба. Беше дълга около пет сантиметра и бе направена от въглеродно съединение — изключително устойчива и ултралека. Джош се приближи към вратата, наведе се назад и насочи дланта си на няколко сантиметра над ключалката. От края на тръбичката излезе ярка синкава светлина. Джош бавно отпусна ръката си и от ключалката се чу силно тракане. Синкавата светлина изчезна и той хвана дръжката.
Вратата се отвори рязко към стълбището и Джош полетя заедно с нея. Строполи се и се претърколи, когато от отвора заваляха отломки. Скочи върху парапета, за да избегне лавината, но закачи на нещо ръката си и усети остра болка отстрани в торса си.