Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
А и той не беше единственият мъж в живота ми. От време на време преспивах и с по-младия от корейците. Отношението му към жените ми напомняше за Кавашима — беше безжалостен и демонстрираше чувство за превъзходство. Мисля, че Хари знаеше за това, но не го коментираше. Може би също както повечето мъже в Шанхай той приемаше този град за място, където всеки може да задоволява сексуалните си желания както намери за добре. А и може би намираше за вълнуващо да дели любимата си с гангстер. Щеше да има какво да си спомня през дългите зимни вечери край камината, когато се завърнеше в Англия при зеленооката си годеница.
Хари беше в Шанхай във връзка с фамилния бизнес. Беше дошъл да продава порцелан в Китай — факт, който намираше за изключително забавен. Стоката му се търсеше най-вече от заселилите се тук англичани, които смятаха, че произведеният в родината им порцелан многократно превъзхожда китайския.
От първия момент се чувствах така леко и свободно в компанията на Хари, все едно цял живот го бях познавала. През месеците, в които бяхме заедно, преди да отпътува за Англия, се забавлявахме много и успяхме да преживеем какви ли не неща, които са възможни само в Шанхай.
Една нощ, преоблечена като млад прислужник, го придружих в бляскавия клуб „Шанхай“, средище на британската общност в града — доста елитно място, в което китайци по принцип не се допускаха. Хари обаче обеща да ме вкара вътре, тъй като имал връзки, още повече, че бях дегизирана. Британското чувство за превъзходство винаги ми се е струвало странно. Странно и неоправдано.
Напълнихме шишенцето с бренди и въпреки че клубът не беше далеч, наехме рикша, която да ни остави пред главния вход на внушителната сграда. Портиерът явно познаваше Хари, защото учтиво го поздрави, без да благоволи да ме погледне, и отново заби нос в книгата, която четеше.
Минахме през малка библиотечна зала, където Хари поспря за миг, за да прегледа заглавията в ежедневника „Норт Чайна“. После се обърна към мен, прегърна ме и ме целуна — дълга, страстна целувка с език. Усетих типичния за европейците вкус на съсирена кръв и се запитах какви ли му се струваха на вкус моите целувки. Той хвана ръката ми и ме поведе надолу по някакви стъпала към кънтящите коридори на сутерена. Минахме през двойни врати и се озовахме в зала с колони, приютила елегантен басейн, чиито води меко проблясваха в полумрака.
Двама голи мъже се прегръщаха във водата. Единият беше с гръб към мен и краката му бяха обвити около кръста на другия. Те се целуваха страстно, а водата около тях лекичко се плискаше. Кожата им, по която плочките на стените хвърляха отблясъци, беше сякаш с цвят на зелен портокал, а долепените им тела изглеждаха като някакво странно митично чудовище. Тази сцена, в рамката на елегантните гръцки колони и на фона на облицования в златисто басейн, беше като картина. Споделих това с Хари, а той отвърна: „На стената на някой по-особен бардак може би да.“ Двамата не ни обръщаха никакво внимание и продължиха да се прегръщат. Сигурно си мислеха, че Хари е със същите предпочитания като тях и си е довел момче, с което да се позабавлява.
Въпреки че бях усетила неодобрението в тона му, мисля, че гледката го възбуди. Той ме притисна зад една от колоните, зацелува ме нетърпеливо и ми прошепна, че изглеждам много съблазнително, облечена като момче. После бързо добави, че, разбира се, само се шегува и се радва, че под тези дрехи се крия аз. Набързо се съблякохме в една от кабинките край басейна. Когато излязохме отвътре, освен нас в залата нямаше никого.
Хари ме блъсна във водата и се гмурна при мен. Пошегувах се, че при запознанството ни късата ми коса, ботушите и бричовете може да са му въздействали по-силно, отколкото предполага, но Хари както никога не прояви чувство за хумор и рязко ми каза да спра с това. Поплувахме няколко дължини, без да се докосваме, после Хари ме привлече към себе си и правихме любов на стъпалата в басейна, аз — стъпила на тясната пейчица, с гръб към стената, а Хари — надвесен над мен като Херкулес от картината, която бях видяла на влизане в клуба.