Тайния дневник на Източната перла

Сред последните беше и една закръглена, но елегантна дама, която твърдеше, че е дъщеря на индийски махараджа. Тя реши да ме вземе под крилото си, тъй като й станах много симпатична. Представи ми се като Раджкумари (по-късно разбрах, че това означава „принцеса“ на хинди), но ми каза, че приятелите я наричат просто „Мари“. Мари ме въведе в своя доста широк кръг от приятели. Тя често можеше да бъде видяна в компанията на европейски аристократи или на руски емигранти, които до един твърдяха, че в жилите им тече синя кръв. Въпреки че се държеше малко високомерно и говореше английски с произношението на благородна дама, тя общуваше както с най-издигнатата прослойка на обществото, така и с най-пропадналите гангстери.

Мисля, че Мари едва ли е била първа красавица дори като млада, но от нея се излъчваше някаква енергия, която привличаше и запленяваше хората. По-скоро ниска, отколкото висока, по-скоро пълничка, отколкото стройна, тя боядисваше косата си черна и се гримираше твърде силно, но самочувствието й беше ненакърнимо. Мари имаше слабост към жени със съмнително поведение. Тя никога не си лягаше преди зазоряване, обядваше в леглото и едва тогава излизаше из града. Твърдеше, че утринното слънце е вредно за кожата й, гладка като маслина и с цвят на прегоряло кафе, и може би наистина го вярваше.

Беше педант по отношение на реда и хигиената, с което извънредно ме забавляваше, но докарваше хотелския персонал почти до лудост. Не понасяше нещо да не си е на мястото или, не дай си боже, да е прашно. Обичаше да контролира всичко и всекиго и можеше направо да откачи от най-малкия признак за хаос. Мисля, че просто твърде много се страхуваше от смъртта — единствената, която винаги те сварва неподготвен, колкото и подреден и организиран да си.

Също като мен Мари обичаше сама да взема решенията си и твърдеше, че няма да се омъжи, за да не й се налага да дава отчет на никого. Тя беше таен съдружник на двама братя корейци, които държаха нощен клуб и верига от публични домове, а също така въртяха и доходоносния бизнес с екскрементите.

Двамата корейци изглеждаха добре, особено ако си падаш по суровото гангстерско излъчване. По-младият имаше на лицето си белег, който прорязваше дясната му буза и подсилваше мрачния му чар. По-възрастният беше набит, с плътни, чувствени устни и дебнещ поглед. Беше подозрителен по природа, но щедър с онези, които харесваше, а по всичко личеше, че харесва Мари.

Тя никога не споделяше откъде идваха парите й, но зад гърба й се шушукаше, че са замесени престъпни интереси. Бях склонна да го вярвам, защото с издръжката, която ми беше казала, че получава от баща си, едва ли можеше да си позволи да живее толкова нашироко, да харчи, без да се замисля, и да живее в най-скъпия апартамент на хотела.