Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Братята често можеха да бъдат видени в компанията й и бяха част от нейния кръг, но аз лично им нямах никакво доверие. Те осигуряваха на Мари хубави момичета, които тя предпочиташе пред мъжете, и я водеха на надбягвания в китайския жокейски клуб. Мари беше страстна комарджийка по душа и беше хвърлила цяло състояние да залага на дребните „китайски“ понита, внесени от Монголия. Корейците й заемаха пари, когато затънеше в дългове, а тя пък от своя страна им правеше някои услуги, които по думите й биха ме шокирали. Мари често се хвалеше, че разполага с информация за братята, която би могла да й осигури стабилен доход до старини.
Благодарение на нея самата аз осъществих доста интересни контакти и установих, че в Шанхай важи максимата „кажи ми кого познаваш и ще ти кажа кой си“. Мари ме водеше по коктейли в къщите на богатите французи и в квартала на англичаните, чиито колониални къщи с градини отразяваха вкуса на британската аристокрация.
Аз продължавах да си ходя с бричове и ботуши и когато двете излизахме заедно, контрастът между моето облекло и нейните пищни индийски сарита определено будеше интерес. В Шанхай бяха станали на мода манджурските „чеон-сам“, но моделите им бяха по-скъсени и прибрани, като съблазнително очертаваха тялото. Купих си две-три, но бързо им се наситих. Образът на китайска принцеса ме затваряше в рамка и беше взел да ми омръзва — търсех си ново, различно излъчване. Мари ми препоръча френските рокли от шифон и обувките с каишка около глезена, много женствени и елегантни. За ежедневието все така предпочитах бричовете, но усещането от допира на лекия копринен шифон до кожата беше наистина невероятно, както и начинът, по който онези обувки те караха да се чувстваш…
Мари много се дразнеше, като виждаше как мъжете се увъртат около мен — „като чакали“, процеждаше тя. Не беше от хората, които обичат да правят комплименти, и смяташе, че интересът им се дължи на факта, че съм „свежа плът“. Естествено, не беше права. Винаги съм привличала мъжете и за мен не е било проблем да си намеря щедър кавалер.
Но този начин на живот не ме задоволяваше. Не можех да определя какво точно търсех и какво би могло да запълни онази празнота в мен, за която предпочитах да не мисля. Шанхай беше пъстър и невероятен град, който не те оставяше да скучаеш, и аз отдавах моментите на тъга на носталгията си, тъй като винаги съм смятала Япония за своя родина. Възнамерявах да се завърна там един ден, когато се прославя, защото не се съмнявах, че това ще се случи, макар и да нямах идея как точно.
И така, когато китайците в Шанхай се настроиха срещу Япония, аз без колебание избрах на чия страна да застана. Те упрекваха японците за това, че са приютили Пу И, и ги подозираха, че се опитват да заграбят Манджурия. Но бяха страхливци дори в омразата си и японците можеха да ходят из града, без да се боят, че ще бъдат нападнати.
Мина време и през 1931 г., около седмица преди двайсет и петия ми рожден ден, докато обмислях дали да приема ухажването на един немски индустриалец, един англичанин на име Хари Сангър ме почерпи на бара и за известно време стана мой приятел и любовник.
Хари определено беше най-красивият европеец, когото бях виждала. Чертите на лицето му бяха извънредно симетрични, имаше тъмни, наситеносини очи, фино очертан нос и чувствени устни. Беше доста висок дори за европеец. Носеше ленени ризи, спортни обувки и понякога — широкопола панамена шапка със завързана около нея връзка на клуб „Гарик“. Мирисът му беше свеж и ми напомняше за портокали, а смехът му — дълбок и заразителен. Хари не беше първият европеец, с когото съм правила любов, но у него имаше някаква страст, скрита зад елегантното, хладно, типично британско излъчване. Той обичаше да се забавлява, наслаждаваше се на добрата храна и никога не отказваше питие. Беше любител на виното и веднъж ми даде да опитам, но отначало вкусът му не ми хареса — имаше дъх на старо и гнило, сякаш бях подушила мокри кожи. Постепенно свикнах, но Хари така и не успя да ме научи да различавам доброто вино от „превъзходното“. Останах безразлична към виното — предпочитам концентратите, които мигновено сгряват кръвта ти.
Хари често се шегуваше с мен, което ми се струваше странно, тъй като подобно държание не е присъщо на източните мъже. Закачките му можеха да бъдат жестоки — той забелязваше онова, което хората се опитваха да прикрият, и слагаше пръст в раната. Мари например имаше проблем с окосмяването над горната си устна и се бръснеше ежедневно. За Хари това не остана скрито и той подхвърли, че Мари се превръща в мъжа, който винаги е искала да бъде. На нея това не й се видя никак смешно — беше доста суетна, а и не обичаше да се правят намеци за сексуалните й предпочитания. Мисля, че Хари злепоставяше хората просто за да отвлече вниманието от себе си. Вероятно защото не беше този, който му се искаше да бъде. Той ми каза, че е сгоден за англичанка на име Джени, която обичал за това, че му е предана безусловно и е готова да мине през огъня за него. Била високо зеленооко момиче със силни ръце и умеела да язди не по-зле от мъж. Годежът му не означаваше нищо за мен. Хари беше забавен и с него си прекарвахме приятно. За момента това ме устройваше напълно.